Устойчива общност ще развива устойчиво фермерство в „Живо село“

Селскостопанската работа ще се случва в истински унисон с природата, в хармония с нея

Може ли в България да се развива устойчиво фермерство, екологично и здравословно, от устойчива общност от хора, които взаимно си имат доверие и си сътрудничат безкористно, подкрепяни от полезна и ефективна администрация, в село, захранвано от устойчива енергия?

Мнозина са склонни веднага да кажат „не“. Въпреки това група предприемчиви българи са се заели да докажат, че е възможно. Нещо повече – че това е инстинският начин да се живее устойчиво.

„Живо село“ не е инициатива само за съживяването на запустяващите български села. Tова е начинание за цялостна промяна на културата на живот в селата и превръщането им в устойчиви общности, в които хората работят заедно, помагат си взаимно и се развиват задружно,“ казва Павлина Петрова, основател на Фондация „Форум“ и инициатор на проекта. Неуморна и енергична, тя е прекарала последните няколко години в тиха и усърдна подготовка на мрежа от хора, стопанства и организации, които заедно да сбъднат мечтата за устойчивото село.

Устойчиво фермерство

Развитието на устойчиво земеделие и животновъдство ще е сред основните дейности в първото живо село, което ще формира в рамките на проекта. То ще се намира в община Ловеч – една от общините с най-висока безработица у нас. Младите хора от селото ще бъдат обучени за устойчиво отглеждане на различни култури и животни.

Не всички от тях ще могат да си сложат етикета „био“, смята Петрова. Не е и нужно – по-важното е селскостопанската работа да се случва в истински унисон с природата, в хармония с нея, а не чрез издевателстване над ресурсите й. По-същественото е фермерите да имат цялостна идея как може да се живее в единение с околната среда. Ако знаят това, техните ферми ще работят все така добре и след 10, и след 20 години, и ще се справят с все по-големите предизвикателства на променящия се климат.

Устойчиви хора

Обучението обаче е само началото. Един от най-тежките моменти за младите хора без заетост, които живеят в райони с висока безработица, е завръщането им „обратно в реалността“ след обученията в области като устойчиво земеделие и предприемачество, казва Петрова. „По време на лекциите те слушат вдъхновяващи примери и истории. Когато обаче се приберат у дома, обичайно ги посреща мрачно ежедневие, което бързо потушава ентусиазма. Към това се допълват и тънките забележки на роднини и познати в стил „защо си мислиш, че е толкова лесно“, „то ако така ставаше, всички щяхме да сме го направили“. Преодоляването на този тежък момент е една от най-тежките задачи в проекта „Живо село“.

„Ние ще работим с психолози, за да подготвим тези млади хора за реалната им работа след обученията – за да са психически устойчиви и да не се пречупват пред трудностите, пред които ще се изпрвят. Ще работим и със семействата им, за да ги убедим да насърчават своите млади хора, или – ако не могат, то поне да не ги обезкуражават“, казва Павлина.

С цел изграждането на психическа устойчивост екипът психолози ще подготвя младите хора и за „срещата“ с първите неуспехи. Поговорката гласи, че не е страшно човек да падне, стига да знае как да стане и да продължи да крачи напред. Това обаче е трудна за формиране нагласа. Психолозите ще имат за задача да създадат онази емоционално-психическа стабилност, която да не допусне обезкуражаване след първите трудности и несполуки.

Кооперативност

Заели се с устойчива форма на заетост, младите хора в проекта неизбежно ще се изправят пред сложността на самостоятелния бизнес. „Дали да съм насред нивата, или да продавам на фермерски пазар; дали да доя кравите, или да строя сграда по всички изисквания за млекопреработване“ – подобни дилеми нерядко спъват дори най-предприемчиво настроените.

Кооперация – това е отговорът на предизвикателството, според проекта „Живо село“. Когато младите фермери си помагат помежду си, те ще могат да постигнат много повече, отколкото всеки сам.

Справянето с това предизвикатеслтво включва два аспекта – изграждане на способността у всекиго да помага искрено и безкористно на другите от общността и способността на хората да да се доверяват на колегите си в кооперацията.

Устойчива администрация

Администрация, която реално подпомага кооперацията – това е четвъртият компонент от проекта. „Целта ни е да покажем как институциите могат да работят с бизнеса и младите хора, но не за писането на стратегически документи, които да отлежават в чекмедже, а за създаването на реално полезни резултати. Администрациите могат будно и ангажирано да разпознаят нуждите на местните общества. Те са в състояние да направят много, за да помогнат за решаването на местните проблеми и потребности“, казва Петрова.

Устойчива енергия

Ако инициативата се разгърне според плана, в бъдещо селото ще може да стане не само „живо“ и да се изхранва самостоятелно, но и да стане енергийно автономно. Тази перспектива поставя проекта наред с някои от най-амбициозните планове за енергийно и хранително самодостатъчни общности в света като например проекта за автономното село ReGen в Дания.

Наред с развитието на устойчиво земеделие „Живо село“ може да стане образец за общностно използване на чиста енергия и енергийна самодостатъчност. Така например кооперацията може да изгради малка общностна соларна или ветроенергийна ферма или местна слънчева топлофикация и да се „откъсне“ от електронпреносната мрежа. Мечтата на Павлина Петрова е в селото да има централна улица със соларна настилка.

„Всичко това действително може да се случи, ако създадем тази устойчива общност от хора“, казва Петрова. Признава, че засега това е далечна перспектива. „Много е трудно да говориш за възобновяема енергия на хора, които нямат работа и едва свързват двата края“.

Нов прочит на бизнеса и обществото

Проектът „Живо село“ е дългосрочен и в момента навлиза в решителна фаза, посочват организаторите. Мрежата от основните участници и ключовите им роли е вече сформирана. Това обхваща както учредяването на фондацията „Живо село“ – основен двигател на инициативата – така и ангажирането на фермери-ментори, психолози, центрове за професионално обучение, координатори, местни институции. Земеделските стопани са готови да приемат „чираци“ и да ги обучават. Закупени са сградите, които ще се превърнат в Ценър на общността. Центровете за професионално обучение подготвят конкретни програми.

„Искаме да предложим решение за системните проблеми – проблеми, свързани не само с липсата на работа за младите, но и с отсъствието на мотивация сред тях, грешните представи за света и за мястото на човека в него, сигналите от околния свят и разбиранията, които се насаждат. Бизнесът у нас се възприема като самосъществуване, а всъщност е много по-успешен, когато е кооперативен“, казва Петрова. „Ние искаме да покажем един друг начин на живеене, нов прочит на съжителстването, работата, успеха“.

И в Ловеч, и в други райони от България обезлюдяващите се села са бреме на традиционната социална и регионална политика, казват инициаторите. А в действителност те са изключително конкурентно предимство на страната ни, предвид благоприятните условия за производство на храна и отдих, които предлагат. Селата ни са „дремещ капитал“, който трябва да бъде събуден, убедени са в „Живо село“.

 

1 коментар

  1. Ако мога да помогна с нещо, това са идеи. От ловешкия край са 3 от 4-те ми баби и дядовци и ми е мило да чуя за такава инициатива. Та предлагам ви:
    1- да пвключите обезателно деца, завършили селскостопански техникум/добрич/ или академия /Пловдив/ които да получават трудов стаж и заплата, а да знаят растениевъдство, да карат трактор/комбайн
    2- да помолите голям поризводител или вносител на селскостопанска техника да ви даде на лизинг 2-3 машини срещу РЕКЛАМА – на брандиран багер, на вашия сайт, на видни места в Центъра и т.н
    3- да помолите Електроразпределителното д-во за Северна България да ви дари ФВ централа за 30КВата, а после да си докупуване или да ви даряват фирми-вносители на фотоволтаици
    4- д оброволци-проектанти като мен, електротехници, водопроводчици и зидари, и други на по-зряла възраст, може да набирате чрез кампания в ТВ емисии като „Бразди и т.н по НОВА ТВ и БНТ-1
    5- отворете дарителска сметка на фондацията и се свържете с кооперации в Холандия ,Белгия, Швейцария и т.н и пращайте по 5-10 деца на обучение там ежегодно, като награда. Пътните разходи може да се поемат от МЗГ по някоя от ОП- напр райони в растеж и т.н .

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*