„Извънредни“ нива на замърсяване са открити в най-дълбоките части на океана

Отровите, произведени от човека, съсипват Земята, макар да не е видимо колко далеч могат да стигнат

Няма толкова висока планина, нито толкова дълбока долина, че да не може да бъде достигната от зловредното въздействие на човека. Падините Марианска и Кернадек в Тихия океан – едни от най-дъбоките места на света и най-недостъпните на планетата – също вече са замърсени. Проби от амфиподи – малки, подобни на скариди животинки, които бродят из тези тъмни, непроницаеми дълбини – са разкрили „извънредни“ нива на наличие на устойчиви органични замърсители, сочат нови данни. Сред тях са отдавна забранени или ограничени химични вещества като полихлорирани бифенили и полибромдифенили. И за двата се смята, че предизвикват неврологични, имунни и и репродуктивни проблеми, а дори и рак.

Според публикации в последното издание на Nature Ecology & Evolution, налице са данни за ярък отпечатък от въздействието на човечеството дори в най-непристъпните места на планетата. Марианската падина и и Кермадек са на растояние 6700 километра една от друга. Въпреки това и в двете са намерени токсични съединения – „във всички проби във всички видове на всички дълбочини от двете падини“.

Амфиподите, изследвани при проучването, съдържат нива на замърсяване, подобни на тези в японския залив Суруга – „сърцето“ на промишленото замърсяване. В Марианската падина най-високите нива на полихлорирани бифенили са 50 пъти по-концентрирани от тези, открити у раците, живеещи в наводнените равнини, подхранвани от най-замърсените реки на Китай.

„Ние все още мислим за дълбокия океан като за отдалечен и девствен свят, който е незасегнат от човешкото въздействие. Ала нашето изследване показва, че, за съжаление, това май е далеч от истината,“ посочи Алън Джеймисън, биолог от Университета в Нюкасъл и ръководител на това проучване.

Как точно замърсителите са попаднали в тези екстремно недостъпни места, които се характеризират с огромно налягане и липса на светлина, все още е въпрос на предположения. Учените имат своите подозрения. Химикалите може би са попаднали там чрез замърсени пластмасови отпадъци и животински трупове, които, както и всичко останало в океана, в крайна сметка потъват на дъното и биват изяждани от обитващата ги фауна.

Тъй като замърсителите се натрупват по хранителната верига, с течение на времето те достигат до дълбоката част на океана. Затова там те са много по-концентрирани, отколкото са в по-плитките води. Съединенията могат обаче и да се върнат отново „на повърхността на океана“, тъй като морските животни-“чистачи“ като амфиподите обичайно са храна на големите хищници.

„Това изследване показва, че дълбокият океан не е нещо далечно, а е силно свързан с повърхностните води. Ние сме много добри в подхода „далеч от очите – далеч от ума“, но вече не можем да си позволим да бъдем безучастни“, казва Джеймисън. „Фактът, че открихме такива извънредни нива на тези замърсители в едни от най-отдалечените и труднодостъпни местообитания на Земята, наистина извежда на преден план дългосрочното, разрушително въздействие на човечеството върху планетата“.

Какво страхотно наследство оставяме след себе си…

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*