Берлин планира нова мрежа от 13 вело-магистрали

Навярно за изграждането им ще послужат старите ЖП трасета на града

Преди около двадесет години мрежата от тротоарни алеи в Берлин определяше града като едно от най-добрите места в цяла Европа за каране на колело. Но, както немската столица добре знае, не е никак лесно да се пази репутацията на град, който е дружелюбен към велосипедистите. В днешно време Берлин изглежда доста изоставащ в това отношение в сравнение с Амстердам и Копенхаген, а велосипедната му мрежа се характеризира с ограничено пространство и лошо обособяване от автомобилите и пешеходците. Благодарение на нов план, изготвен от градската управа в Берлин, това скоро ще се промени радикално.

В основата на плана са 13 нови велосипедни „супермагистрали“, одобрени в края на февруари. Подбрани от първоначалния списък с общо 30, първите две от тези нови трасета трябва да започнат да се изграждат до края на 2017 г. Както подсказва самата дума „вело-магистрали“, това няма да са обикновени крайпътни вело-пътеки. Те ще бъдат напълно изолирани, непрекъснати, дълги маршрути, които ще позволят на берлинчани да влизат и излизат от центъра на града много по-бързо и по-безопасно, без изобщо да се налага да се смесват с автомобилите.

За момента градът не е особено приветлив към придвижващите се на две колела. По-просторният уличен план ще означава много главни улици да имат тротоари, които да са достатъчно широки, за да осигурят място за единична велосипедна алея по протежение на пътното платно – по една всяка страна на улицата – без това да пречи на пешеходците  и да отнема от пространството за тях.

Новите велосипедни магистрали трябва да бъдат изградени сериозно и с мисъл за пространството, както традиционно се правят улиците за автомобилния трафик. За да могат да се впишат в дефиницията „вело-магистрала“, трасетата трябва да са с дължина най-малко 5 км и да гарантират не повече от 30 секунди чакане (по кръстовища и светофари) на километър. За да се позволи безопасното изпреварване, платната на вело-магистралите „трябва да са най-малко 4 метра широки, свивайки се до 3 метра, когато лентите са напълно отделени в еднопосочни трасета“.

Тези нови правила трябва да направят по-безопасно и по-бързо използването на вело-магистралите, но те поставят и един въпрос, който всеки град, опитващ се да подобри условията за велосипедистите, среща. Откъде място?!

Лесно е за любителите на колелото да кажат, че автомобилите трябва да се изтласкат, за да направят място за велосипедите. Този процес сам по себе си може да предизвика възмущение, недоволство и разделение сред хората. А това само по себе си е пречка за положителната промяна.

Берлин обаче има малко по-лесен отговор на този въпрос в сравнение с повечето градове. Историята на бомбардировки и разделяне и обединяване на града открива няколко нишки от пространство, които влизат и излизат от сърцето града – и които са узрели за разработване. Така например Берлин има няколко бездействащи железопътни линии. Постепенно изоставени в следвоенния период, когато Западен Берлин не се нуждае от тежките железопътни връзки до Потсдам или (сега полския) град Шчечин, железопътните връзки дълго не са използвани и в Източен Берлин, защото краищата им лежат извън територията на бившата ГДР. Тези някогашни ЖП линии предлагат трасета със зеленина от покрайнините към центъра на града. Това ги прави много подходящи за „повторна употреба“, при това без да се налага да се унищожава озеленението по тях. Има и други подобни широки трасета, които могат да поемат новите „вело-магистрали“ в Берлин.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*