За пазара на електромобили в България обичайно се говори с насмешка -продадените бройки са смешно малко, което се обяснява с ниска покупателна способности липса на каквито и да е финансови стимули. В други страни, където пазарът на електромобили е по-развит, срещат други трудности. Липсата на зарядна инфраструктура се оказва проблем за селските райони. Дългото време за зареждане също е фактор, който принуждава потребителите да съчиняват „странни“ стратегии.
Липсата на зарядна инфратруктура се сочи като една от пречките за навлизането на електромобилите. Много усилия на държавни организации и частни компании са насочени към създаването на необходимата мрежа от зарядни станции. Тези инфраструктури обаче са насочени, обичайно, към гъсто населените градски райони. В селските области, където населението е по-рехаво, никой не си прави усилието да инвестира в зарядни станции.
Сунита Халаз от щата Ню Йорк казва, че си има цял набор от “хватки” за шофиране в електрически режим. Тя често пътува по самотните пътища в планините Адирондак в Ню Йорк със семейния електромобил. Списъкът й включва неща като: познаване на местата със станции за зареждане, предвиждане на занимания за децата по време на тричасовите презареждания, включване на реотана за размразяване на прозорци само за по 10 секунди. И, разбира се, наличие на резервен план.
“Когато тръгваме нанякъде, имам цял списък от телефонни номера на приятели, които живеят из Адирондакс”, каза Халаз. “Във всеки един момент мога да се обадя на някого и попитам, “Здравей, ще се отбия до вас за малко, имаш ли външен електрически контакт?”
В Съединените щати има повече от 18 000 станции за зареждане на електрически автомобили, според официалнни данни. Те обаче са недостатъчно из селските райони като този, в който живее Халаз. За нея и такива като нея страхът от изчерпване на заряда е рално притеснение. Това може да остави пионерите на електрическите автомобили в селската част на страната в хронично състояние на „страх от изчерпване на пробега“ – опасението, че батериите на колата ще се изчерпят и ще оставят хората насред пътя.
Халаз се справа с това с внимателно планиране на стратегии. Тя и мъжът й са избрали изцяло електрически Ford Focus с пробег от 120 км. Когато тръгват на път, който е по-дълъг от 120 км., те планират къде, около 120-тия километър, ще спрат, с какво ще занимават двамата си синове през трите часа на презареждане. Ако има спускания по нанадолнища, това им помага, защото колата се дозарежда чрез регенеративните спирачки. Когато обаче пътят е доминиран от нанагорнища, батерията се изтощава бързо – особено в студени дни. Халаз се шегува, че тя и мъжът й са едни от най-екстремните потребители на електромобили в САЩ.
Времето за презареждане е фактор и за други потребители на електрически коли от подобни райони. Нужни са три часа за пълно зареждане на кола на обикновена зарядна станция от второ ниво, казва Арт Уийвър – собственик на Nissan Leaf. Той и жена му внимателно бюджетират своите тричасови престои по време на дългото си пътуване от дома си във Фингър в Ню Йорк до Рочестър.
“Всеки си мисли, че е страшно – неизбежно е да останеш без заряд. Не е така”, казва Уийвър. Двойката казва, че досега не им се е случвало да останат насред пътя, но е имало моменти, в които едва-едва им остава един километър пробег. “Не може да бъде нещо, за което изобщо не си мислиш, както е с намирането на бензиностанция”.
Повечето собственици обаче намират за несравнимо усещането да караш кола, която е чиста и тиха. Пийт Нелсън от Аидондак Кийн зарежда колата си у дома с помощта на слънчеви панели, които е монтирал на дома си. Кара изцяло електрически автомобил – Chevy Bolt. „Обичам да шофирам по тези пътища”, казва той. “Тишината и липсата на емисии е подобна на Дзен”.
Напиши коментар