Има ли реали изгледи да има „зарядни“ пътища за електромобилите?

Перспективата да хванеш пътя и никога да не ти се налага да зареждаш колата е беспорно много примамлива. Няколко полеви изпитания от последните дни показват и, че тя става и все по-реалистична.

Технологията за безжично захранване на автомобилите на пътя се базира на индукционното зареждане. Система, вградена в настилката, създава променливо електромагнитно поле, а след това индукционна намотка в колата генерира енергия от въпросното магнитно поле.

Това е вече работеща технология – тя лесно зарежда малки устройства, които не се движат – например смартфони. Много производители вече го предлагат като стандартна функция. Прехвърлянето на достатъчно енергия към по-големи и движещи се обекти обаче е малко по-трудно.

Ето, че хай-тек производителят Qualcomm обяви, че успешно е изградил 100-метров тестов път за безжично зареждане на електромобили недалеч от Париж, за да тества собствена версия на технологията. Досега тя е показала, че може да зарежда електрически коли с до 20 киловата при движение със скорост, типична за магистрала. Системата работи и с няколко превозни средства едновременно.

Междувременно израелската фирма ElectRoad тества система за безжично зареждане на електрически коли върху 80-метров изпитателен път и вече има договор да изгради зарядна система по протежение на част от автобусен маршрут в Тел Авив. Предвижда се скоро такова зареждане да заработи по цялата дължина на пътя между града Ейлат и летището Рамон Интернешънъл.

Ползите са пределно ясни. Ако превозното средство може да бъде зареждано, докато се движи, на никого няма да се налага да спира край пътя, да включва колата да се зарежда, да я чака… Теоретично всеки ще може да се движи безкрайно, без спиране.

Това означава и, че превозните средства ще могат да се задоволят с много по-малки батерии. А това от своя страна означава спестяване на тегло и на разходи.

Не на последно място вграждането на индуктивен хардуер под асфалта е по-прегледно и по-гъвкаво от използването на въздушни електропреносни линии за захранване на електрическите превозни средства.

Има обаче и немалко недостатъци. Първо, подобен подход изисква разбиване на участъци от пътищата – а това е времеемко и много скъпо. Второ, самите системи за индукционно зареждане не са евтини. Поставянето на непрекъсната линия от електромагнити по протежение на пътя ще струва доста.

В резултат на това е малко вероятно зарядната инфраструктурата да стане повсеместна. По-скоро тя ще се простира върху точно определени маршрути, най-вече в градската среда, носещи най-много трафик.

Затова става неясно дали би имало смисъл да се правят електрифицирани пътища, за да се зареждат пътнически автомобили – особено при настоящия модел на собственост, при който хора с различни намерения и графици шофират когато и където пожелаят. Наред с това цената на батериите продължава да се понижава и електрическите автомобили стават все по-ефективни. В този смисъл притесненията относно пробега постепенно намаляват.

В крайна сметка индукционното зареждане ще може да работи добре в някои ситуации. Така например то ще е приложимо за редовни автобусни маршрути. При тях по-малкото тегло означава повече ефективност, а от друга страна маршрутите са стандартизирани и се използват постоянно и интензивно. Зарядните пътища ще имат смисъл и при евентуалното навлизане на безпилотните електрически таксита, за които продължаваме да четем и слушаме постоянно. За тях ще е характерно това, че се придържат към добре дефинирани маршрути, така че вграждането на зарядна инфраструктура би имало смисъл за тях.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*