Енергийна ефективност и исторически сгради: трудни дилеми за всички

Нуждата от енергийна ефективност и в сградите, които са обект на културното и историческото наследство, поставя пред градоначалниците и архитектите трудни предизвикателства. Духът на старото време трябва да бъде запазен, но в същото време са крайно необходими някои намеси, просто за да е поносимо стопанисването на архитектурните паметници. Универсална формула няма; съчетаването на историята с модерността е въпрос преди всичко на разумен избор, смята една успяла българка, която от офиса на едно уважавано архитектурно студио в Париж претворява старинни сгради в съвременни пространства с дълбок респект към наследеното от предците.

„Създадохме фонд за подкрепа на младите архитекти, които искат с технологии на съвремието да реновират стари сгради,“ разкзва Борина Андрю, управляващ директор на архитектурната фирма Wilmotte&Associes Architectes. Характерно в портфолиото на студиото е старанието, във всеки нов проект, да се запазват старите постройки на определеното място или – ако са в много лошо състояние и дори опасни – поне на елементи от тях, доколкото е възможно. Към старините трябва да се подхожда с уважение, убедена е Андрю.

В града, в който тя работи – френската столица – има над 5000 сгради, определени като исторически. Тяхното събаряне е немислимо, а намесите за реновацията им са обект на изключително сложна регулация. Тя цели да запази цялостния им облик, носещ духа на времето, в което са построени.

„При нас има изискване старите сгради да се възстановяват с оригиналните материали, с които са били построени, и с някогашните техники на строителство, типични за съответната епоха. Но в днешно време това е много скъпо,“ казва архитектката.

Не само материалите са проблем. Съвременната потребност от по-добра енергийна ефективност създава още повече усложнения. Един старинен замък, например, изисква колосални количества енергия, за да се отоплява. Огромни зали, големи прозорци – често пъти с единично стъкло, високи тавани – всичко това прави стоплянето на пространствата крайно енергоемко. Когато обаче промени в устройството на сградата са немислими, а използването на нови технологии е недопустимо, сградата се превръща в тежък проблем за стопаните си. Андрю си спомня за случай, в който собственикът на красив дворец с пет огромни зали се отказал да се грижи за историческата сграда, защото не му било е разрешено да прегради пространствата така, че да може да облекчи отоплението на замъка, и поддръжката била непосилна. След години сградата рухнала сама, защото не е поддържана.

„Нужни са нови способи за съхраняване и реставрация на зданията. Важно е да се запазят и фасадите, и всички основни исторически елементи! Но също така е важно да се позволят някои ключови съвременни намеси,“ казва Андрю.

Това е и целта на фонда, създаден от нея – да насърчава младите архитекти да имат желание да реставрират историческите здания и да правят възможна тяхната по-лесна . „Това е важно за за съхраняването на историческото ни наследство,“ заключава архитектката.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*