Борсите за топлинна енергия ще свалят цената на централното отопление

Разделянето на производството на топлинна енергия от разпределението й, навлизането на нови производители в тази област и формирането на борси за топлинна енергия ще понижат цените на централизираното отопление. По този начин много по-успешно ще се осъществи „социалната“ функция в енергетиката, която сега се изразява в изкуствено поддържане на нереалистични цени и абсурдни „енергийни помощи“. Това сподели инж. Петър Камбуров, експерт устойчиви енергийни решения при Институт за нулевоенергийни сгради. Разговаряхме с него за либерализацията на енергийния пазар по време на семинара „Слънчеви топлофикации – технология за устойчиво енергийно развитие“ в края на юни във Варна, на който се разбра, че 70% от ж.к. „Кайсиева градина“ във Варна може да се отоплява само от слънцето. Изследването е първо по рода си у нас и стана възможно чрез проекта SDHp2m („Solar District Heating … from Policy 2 Market“) по програмата на ЕС “Хоризонт 2020”.

 

Възможно ли е у нас да се формират енергийни коооперативи – така, както се правят те в Дания – при наличието на достатъчно желание и единност от група хора, да речем жители на даден блок?

Много важна в този случай би била ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране. По закон тя регулира цените за всички доставчици над 5 мегавата. Ако се направи един енергиен кооператив, КЕВР трябва да регулира техните цени. Какво означава това? Комисията може да им забрани да продават енергия на цената, която те обосновават като пазарна, и това ще е задължително по силата на действащите регулации.

Чисто технически, разбира се, енергиен кооператив от типа слънчева топлофикация може да се направи. За целта е добре да се отделят производителите на топлинна енергия от операторите на преносните мрежи. Нужно е да ги има тези три групи пазарни играчи: потребители, разпределители и производители.

Как текущите регулации у нас формират енергийния пазар и какви са предизвикателствата пред създаването на слънчеви топлофикации – това разкри инж. Камбуров пред архитекти, урбанисти, ОВК инженери, инвеститори, топлофикационни дружества – по време на обучението за изграждане на слънчеви топлофикации, проведено във Варна на 21 юни 2017 г.

Кои биха могли да са тези производители, конкуриращи се помежду си?

Топлофикациите, особено в големите градове, където има по повече от едно топлофикационно дружество, са първият логичен участник в такъв пазар. Такива са например ТЕЦ-овете в София, Пловдив. В тях са инвестирани много средства от няколко поколения поред.

Частни дружества също биха се включили – например производители на топлинна енергия от биомаса, както и предприятия, които имат отпадъчна топлина от индустриални процеси. В такива производствени дружества сега изхвърлят тази топлина. А тя може да се продава на битови потребители и да бъде носител на приходи за дружествата. Цели индустриални зони могат да се окажат доставчик на топлинна енергия по този начин.

Съществена предпоставка за това е да има изградени преносни мрежи. Стратегически важно е да се „отвори“ свободният пазар на топлинна енергия.

Може ли конкуренцията между подобни доставчици да се „нажежи“ и да доведе до намаляване на цените на топлинната енергия?

При появата на различни доставчици следващата, закономерна стъпка в процеса би била появата на борса на топлинната енергия – така, както това се случва при електроенергията. Именно оттук идва, в крайна сметка, ползата за крайния потребител!

Такива борсови механизми могат да се породят при наистина либерализиран пазар, където играчите действително се конкурират помежду си. Отделянето на производството от разпределението е преломната точка, която ще позволи този сектор да се развие, да има такава конкуренция и крайните потребители да се възползват от спадащите цени.

Защо това не се случва?

Причина това да не се случва е прекалено голямата и тежка регулация от страна на държавата. Заради социални съображения изкуствено се поддържат не-пазарни механизми, които всъщност са в ущърб на същата тази социална функция – предлагат се методи като така наречените „енергийни помощи“ – пари, с които домакинствата си купуват въглища за битово отопление.

Нужно е да се свали тази социална „вилица“ върху натиска на врата на дружествата и да се остави пазарът сам да се развие.

Говорите за слънчеви топлофикации, за потенциала за изграждането им в България. Реалистично ли да очакваме подобна система да се появи у нас?

Трудно е да се намери рецептата, защото в нея има много повече от един компонент.

Регулацията е един фактор. В закона топлинната енергия не е разгледана изобщо като потенциално свободен пазар.

Възприемането от потребителите е друг фактор. По инерция топлофицирането се счита, у нас за своего рода социална услуга – някакво благо, което идва „без пари“. Но когато то започна да ни коства цената си, хората започнаха да се отказват и да търсят друг вид отоппление. Така се стигна до накичването на сградите с климатици – смята се за по-евтино, макар че комфортът е съвсем, съвсем различен.

Трети фактор е регулирането на цените, поради което много топлофикации са принудени да оцеляват „на ръба“. Макар да имат добри идеи за развитие, те не могат да ги реализират в настоящата среда.

2 коментара

  1. Фундаменталния проблем при парното е: произвежданата топлинна енергия не притежава качеството стока. Няма пазар на топлината и пазарни отношения между страните. Закона за енергетиката и до сега разделяше топлоснабдяването на две отделни лицензирани дейности: производство на топлинна енергия; пренос на топлинна енергия. Топлофикация никога не е изпълнявала и двете си лицензии, защото спящия народ няма представа за какво става въпрос, а великите „експерти“ с непознаването на процеса и правната му уредба, само обслужват интересите на монополиста.

  2. Идеята за борса е невероятна, но там, където се намеси частникът – „трева не никне“. Тоест, частникът – при никакви обстоятелства – няма интрес да сваля цените и всичко това би довело до напълването на нечий джоб с парите на пенсионерите.
    И още нещо: Отоплението с климатици – освен, че излиза почти безплатно – е повече от комфортно, еля па, ако е съпроводено и със саниране. И друго нещо: Позволява ти, до голяма степен, да заоикаляш крадците на топлоенергия в твоя блок, а безспорен е факта, че нито топлофикациите, нито местните администрации имат интерес да се справят с тях и дори ги поощряват. С една дума, въпреки благородната идея, наречена Топлофикация, колкото по-бързо фалира последната, толкова по-добре за обикновенните наивни граждани,

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*