Местните общности трябва да участват в енергийното планиране

Пер Алекс Сьоренсен е един от ветераните на ВЕИ индустрията в Дания. Описва себе си като човек с „над 30 години опит в проекти за централно отопление, енергийно планиране, енергийна ефективност и ВЕИ проекти в Дания…. чиято експертиза покрива всички аспекти на енергийното планиране… най-вече като проектен мениджър …за проекти с участието на голям брой компании и много често с участието на местни работни групи“. Впечатлена съм, че в едно изречение са побрани тези две неща – ‘енергийно планиране’ и ‘местни работни групи’! Веднага си представям датските енергийни кооперативи – дружества, създавани и управлявани от гражданите на даден квартал или градче.

Въпреки „пенсионната“ си възраст, Сьоренсен дойде във Варна, за да говори за датския опит пред български енергийни специалисти на семинара „Слънчеви топлофикации – технология за устойчиво енергийно развитие“ – голяма чест, защото е един от най-уважаваните енергийни консултанти не само в Дания, но и по света. В знойна южна стая на Техническия университет във Варна, под припека на слдобедното слънце, запитвам белокосия датчанин не е ли енергийното планиране важна задача само за специалисти-енергетици.

 

Какво общо имат енергийното планиране и местните работни групи?

И ние като вас вярваме в експертизата, но на експертите не им е разрешено да решават самички! Още от 70-те години в Дания имаме процедура за енергийно планиране. Тя ни задължава обществеността да е въвлечена в планирането. Това важи за всички видове планиране!

Най-често често проектите предвиждат период за обществено обсъждане. Тогава хората могат да протестират, ако проектът не им харесва. Това е традиция при планирането. Причината за тази традиция е, че когато хората са въвлечени в процеса, те ще приемат промяната по-добре. Трябва да бъде уважено правото им да си кажат мнението, да се оплачат. Това може да не промени нещата на всяка цена, но хората имат правото да си кажат мнението и те трябва да бъдат чути, да бъдат приети насериозно. Затова общественото допитване е интегрирано в енергийното планиране в Дания. Това ни е приоритет!

Същото важи и когато трябва да се прави оценка за екологичното въздействие. Отново трябва хората да бъдат чути. Те имат правото да се оплачат, да възразят. Например за една нова ферма съседите могат да кажат – допустимо ли е според тях на даденото място да има много крави.

Как се балансират становищата на специалистите и общественото мнение?

В общината, в която живея, например, през 80-те направиха план за отопление – за всички граждани. Предвидено беше някои части да са с централизирано отопление, някои да са индивидуални системи за отопление. Всичко това беше беше публично и хората можеха да го коментират. След този период дойде време да се реши дали се приема този план или не. Така работим обичайно – техническите специалисти изготвят плана, обществеността го обсъжда, всеки коментира и предлага, политиците в края на краищата вземат решението.

Казвате, че сте управлявали проекти с участието на множество компании и местни групи…

Първото и единствено досега гостуване в България на на Сьоренсен – един от тримата най-уважавани специалисти в областта на слънчевата енергия в Европа – събра енергетици, архитекти, урбанисти и инженери по време на семинара „Слънчеви топлофикации – технология за устойчиво енергийно развитие“. Гостуването бе част от проекта SDHp2m („Solar District Heating … from Policy 2 Market“) по програмата на ЕС “Хоризонт 2020”.

Има, например, една община в Южна Дания, която иска да стане 100% ВЕИ до 2020 година. За тази цел трябваше да се спорезуменят всички заинтересовани: гражданите, местните ютилити компании, транспортните дружества… направиха среща на заинтереосованите от региона. Изготвени бяха различни изчисления за региона, на тази база направихме няколко възможни сценария. Тогва всички седнаха и решиха: колко вятърна енергия искат да имат, колко да е делът на системите за биогаз, всичко. После всички страни в общинския съвет се споразумяха за този план след обществено обсъждане. Постигна се 100% съгласие!

Много е важно в този процес да го има това въвличане на хората. Ако просто дойдеш в общината с един проект, всички хора там – особено тези, които ще се озоват съседи на ветроенергийната ферма – ще протестират. Понякога градските съвети се притесняват да направят общественит е обсъждания именно заради толкова много протести, защото много хора се оплакват. Но без това не може. Важно е гражданите да имат правото да си кажат мнението. За всеки човек е важно да има усещането, че за всяко нещо, което се случва в общността му, той може да си каже мнението – и да повлияе на ежедневието си! Това е белег на благополучие. Благополучие е това – да можеш да решаваш нещата за живота си. И ако попитате тези хора как се чувстват, когато те имат правото да изкажат мнението си, ще установите, че това са хора, удовлетворени от живота си!

Да имаш право е едно, а да си кажеш мнението – друго. Активни ли са гржданите при такива обществени обсъждания?

Много хора са активни в тези дискусии. За една соларна система в Грьонинген с площ 37 000 кв метра например имаше бурен дебат. Някои съседи казаха че не им харесва, защото досега са гледали красива гора, а сега трябва да гледат черни соларни колектори. Имаше обществена среща. Мнозинството приеха проекта, имаше дискусия, след това гласуване и решението се взе. Мнозинството взе решението. Сега хората просто го приемат.

Това ли поражда енергийните кооперативи?

Датският топ-експерт разгледа лабораторията по възобновяеми енергийни източници при Техническия университет във Варна по време на посещението си у нас.

Имаме 3400 енергийни кооератива. Това са сдружения на местните граждани – потребители. Това е стара традиция в Дания, започнала още с фермерските кооперативи през 1870-те. Тогава сме загубили много земя и едно от решенията е било в обединенията, където всеки има един глас. Един фермер с 1 крава има 1 глас, 1 фермер с 10 крави пак има 1 глас. Този прицип по-късно бил използван и в други области, например при магазините.

През 60-те години трябваше да преминем към петрола за отопление – тогава се считаше, че това е по-хубаво и по-интелигентно – и се заговори, че е по-ефективно да има един голям бойлер за всички, отколкото множество малки. Така се създадоха и енергийните кооперативи. Всъщност много коопертиви са създадени още по онова време с цел да се прави централно квартално отопление, и много от тях все още работят. Повечето имат 50-годишнини през 2015-2016, защото са създадени през 60-те.

Какво кара датчаните да се сдружават в енергийни кооперативи?

Колективите решения обикновено са по-евтини от индивидуалните. Особено ако става дума за отоплението! Това е особено вярно, ако искате да преминете въм взобновяема енергия, но дори когато става дума за петрол, пак е вярно – вместо да имате 500 комина, ще имате един комин, и ако искате да подмените горивната инсталация, ще сменяте една, а не 500. При който и да е процес на преход е много по-лесно и по-евтино да има централизирана, единна система. Това е основният ни аргумент в Дания – щом може нещо да е по-евтино, ще се съберем и ще го направим заедно. Защо да не се направи и в България? В градовете как добивате водата си, правите ли си индивидуали сондажи за всеки апартамент?! – Не, получавате чиста, питейна вода от чешмата – но тя идва от една система. Когато е колективно, е много по-ефективно.

Във Варна сме – какво си мислите, когато гледате как пече слънцето навън?

Тук имате 50% повече слънце от нас в Дания. Гледам цените на отоплението… Имате екстремно ниски цени за отопление! Но това е така, защото регулациите не позволяват да повишите цените за отоплението. А когато не можете да повишите цените за отопление, не можете да модернизирате системите си, не можете да изградите по-ефективни системи. Това ви държи приковани към сегашните, стари отоплителни системи.

Трябва да увеличите цените на отоплението, за да имате ресурси да правите нови проекти и да строите по-ефективни системи. Това означава да инвестирате в бъдещето. Знам, че е трудно! Но не бива социалните проблеми да се решават чрез енергийна политика като тази тук. Може да има данъчни облекчения за по-бедните хора. Но трябва да си плащате цената за отоплението. Ако субсидирате отоплението, това е лудост.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*