„Смарт“ технологиите могат да опазват водните ресурси

Когато става дума за екология, много често се набляга на това как отделните хора и домакинства трябва да пестят вода. Да използваме малоструен душ, да спираме кранчето докато си мием зъбите, да перем само пълна пералня, за градината да ползваме дъждовна вода… Например, можем да спестим до 3–4 литра всеки ден ако затваряме крана, докато си мием зъбите.

Но голямото разхищение на вода всъщност идва не толкова от домакинствата, колкото от промишлеността и ютилити компаниите. И ако често се пише за това как всяко миене на зъбите при течаща вода хаби 3–4 литра вода, то почти няма статистика колко хиляди литри на ден се похабяват заради течове по водопреносната мрежа и заради замърсяване на водите.

Американците може да са вече вманиачени на тема „еко“, но имат точна статистика: заради развалена водопреносна инфраструктура през 2009 г. са починали повече хора, отколкото са умрели от епидемията H1N1; остарялата водопреносна инфраструктура хаби милиарди литри питейна вода всеки ден; 5-процентно намаление на течовете в САЩ може да спести 1 022 061 182 литра вода на ден и 313 киловата електричество – достатъчно за 31 000 домакинства. И още: последното би спестило на природата 225 000 кубически тона въглероден двуокис. Това е само за 5% спад на течовете! А какво ли биха донесли 20%?!

При това тези данни са само за САЩ. Може да се приеме, че подобни са данните и за Европа, а за многолюдна Азия са може би дори по-шокиращи.

Решението, според някои, е в тоталната промяна на водната инфраструктура и превръщането й в „смарт“ инфраструктура. Това означава да се монтират сензори, които реагират моментално на всички вредни и опасни промени. Сензори за налягането на водата, сензори за качеството й, сензори за потреблението към даден момент биха могли да предотвратят много течове и зарази.

Като абсолютна стойност инвестицията в подобна инфраструктура звучи стряскащо. На Обама например подобно начинание би струвало около 335 милиарда долара. Но от друга страна на фона на загубените животи всяка сума пари е незначителна, а от гледна точка на икономическите ползи 335 милиарда са малко вложение, което ще се възвърне бързо.

Водопреносните дружества биха могли да наблюдават в реално време състоянието на водопреносните си мрежи. Те ще могат да реагират според това къде има слабости, а не да подменят тръбите „на сляпо“ просто както графикът им е определил. Биха могли до известна степен дори да прогнозират евентуални инциденти и да реагират навременно. Имайки такава точна картина, те ще могат и доста по-разумно да планират евентуалните рутинни подмени на тръби, разпределяйки цената на ремонтите във времето така, че да постигнат оптимален ефект.

Най-хубавото в такава система от сензори ще е това, че ще улавят замърсяването на водата и ще позволят да се реагира веднага, а не както сега – да се губи ценно време в носене на проби до тестови лаборатории, изчакване на резултатите и едва тогава започване на евентуалните стъпки за справяне с проблема.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*