Глобалните океански течения могат да се забавят заради загубата на лед на Арктика

Изследователи от Университета в Йейл и Университета в Саутхемптън са открили доказателства, че загубата на лед в Арктика може да окаже отрицателно въздействие върху Атлантическата термохалинна циркулация – значима част от най-голямата океанска циркулационна система на планетата. Това е сложна система от океански течения, която помага за регулирането на океанските и атмосферните температури. Нейното сриване ще има тежки последици, които учените не смеят дори да се опитат да прогнозират.

Термохалинната циркулация е система от океански течения, която пренася огрони количества енергия (под формата на топлина, поета от водата) и материали (твърди частици, разтворени във водата субстанции и газове). Преносът е в глобален мащаб. Затова системата от течения има критично значение за климата на Земята. Именно по тази причина я наричат още „океанската поточна линия“, „глобалната поточна линия“.

Атлантическата термохалинна цикрулация пренася вода към Северния Атлантически океан и разпределя оканската вода в глобален мащаб. Това, според учените, е и един от най-ефективните начини за пренасяне на топлина от тропиците н Европа към северните географски ширини. Топлата вода, която се носи от тропиците към Северноатлантическите зони, отделя топлината си в атмосферата, с което играе важна роля за затоплянето на Западна Европа.

Тчно този фин механизъм обаче е застрашен, казват учените. „Продължаващият спад на ледовете в Арктика излага океана на аномална повърхностна топлина и [необичайни] сладководни потоци, което води до … аномалии, които могат да повлияят на циркулацията на океаните“, пишат изследователите в проучванетп, публикувано неотдавна в „Nature“.

Тези аномалии са важни, защото отслабват Атлантическата термохалинна цикрулация и нейната способност да пренася топлината. Така на практика намаляването на арктическите ледове може да обясни забавянето на Атлантическата термохалинна цикрулация и „топлинната дупка“ в субполярната част на Северноатлантическата зона.

Подобно изменение е безпрецедентно. Не е сигурно какво би последвало, ако Атлантическата термохалинна цикрулация спре, нито как това би повлияло на глобалните климатични модели.

На учените е добре известно обаче, че дори малки промени в климата могат да доведат до драматични промени в глобален мащаб – нарастващия брой суша, наводнения и други природни бедствия. Най-добрият начин да се забави тази тенденция е да се отделят по-малко парникови газове в атмосферата.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*