Общителна безпилотна кола „върти очи“ и си говори с минувачите (видео)

Общуването между машините и хората – това е голямата дилема при разработването на автомобилите на бъдещето. Така смятат изследователите в лабораторията по електрическа мобилност на Института Фраунхофер в Германия. Технологията на задвижване сама по себе си не е голямо предизвикателство – бъдещите коли навярно ще изцяло електрически, може би водородни (последното не е много сигурно) или с някакъв друг източник на енергия. Относно управлението – вече никой няма съмнение, че настава ерата на безпилотните превозни средства. До голяма степен вече известно е и какво ще са „умните“ кръстовища и смарт-пътищата – те ще си комуникират с колите посредством сензори, камери и безжични връзки и ще се управляват от интелигентен софтуер без никаква човешка намеса. Ала разговорът между умните, безпилотни коли и живите хора на пътя си остава нерешен, а и подценяван въпрос.

В сегашния свят човек, тръгнал да пресече улицата на „зебра“, обичайно ще се огледа, а приближаващият водач ще намали скоростта и, много вероятно, ще даде знак на пешеходеца с кимване или с махване с ръка – „можеш да минеш, аз ще изчакам“. Как обаче пешеходецът, тръгващ да пресече улицата, ще разбере дали приближаващата безпилотна кола го е видяла, дали е склонна да го изчака да премине? Точно това общуване е големият въпрос, пред който се изправят авто-производителите днес. Интерфейсът е от вид, който до момента не е познат.

В Института Фраунхофер дръзко експериментират с тази идея. Те са разработили автомобил, който може да „говори“ с пешеходците на пътя. За своя тест учените са избрали компактния модел Renault Twizy – емблематичен модел не само заради електрическото си задвижване, но и заради необичайния си дизайн, който рязко променя самат концепция за превозните средства. Оборудвали са го с подвижни фарове, подобни на очи. Между тях е разположен дисплей, способен да извежда текстови съобщения и изображения. Върху предното стъкло пък е поставено фолио, което е прозрачно за водача, но излъчва изображения, видими за околните минувачи. Те биват подавани бордовия компютър на колата (можете да видите гънките на фолиото във видеото).

В известен смисъл говорещото безпилотно Twizy прилича на анимационен герой – върти очи, говори, усмихва се – липсва му само закачливият глас. Изследователите казват, че – според техните досегашни наблюдения – действително децата най-лесно възприемат безпилотните автомобили като нещо обичайно.

Засега взаимодействията на говорещото Twizy с околните хора са ограничени. То може да се „оглежда“, да проследява „с поглед“ пешеходеца, който преминава пред него, да му казва, че го изчаква да пресече. Когато прешеходецът премине, общителната кола му благодари и се усмихва. Тя изчаква още малко, преди да потегли и да ускори. На предното стъкло се изписва и скоростта, когато колата ускорява.

Проектът е на ход и все още е твърде рано да се говори за резултати от него, но в Института Фраунхофер имахме удоволствието да надникнем директно в лабораторията, където разговорливото Twizy се учи да си общува с човеците, и да видим какво „знае“. Визитата ни там бе част от медиа-тур по инициатива на Федералното министерство на околната среда и консултантската компания adelphi.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*