Явиха се първи доказателства, че офшорните вятърни ферми изменят океаните

Офшорните вятърни ферми със сигурност изменят океаните, показа задълбочено изследване на морски биолози. Вятърните турбини могат да поддържат огромни колонии от морски видове в райони, където преди това тези животни са били редки.

Офшорните вятърни паркове стават все по-често срещани “явления” из нашите океани. Те са част от бума на възобновяемата енергия, особено в Европа. Предвижданията са, че броят им ще нарасне 40 пъти до 2030 г.

Офшорните вятърни турбини са огромни – много по-големи от своите наземни “колеги”. Те могат да бъдат високи над 200 метра и с мощност до девет мегавата. Но по-голямата част от масата им всъщност е съсредоточена в бетонните и стоманени основи, които седят под водата.

Естествено, тези бетонни основи се превръщат в дом на сложни екосистеми. В Северно море, където се изграждат повечето европейски ветроенергийни ферми, тези екосистеми са доминирани от сините миди. Те се хранят, като филтрират от фитопланктона от водата. Мидите са и източник на храна за други морски животни, като някои риби и раци. Точно това носи потенциал да промени значително хранителната мрежа.

И точно това повдига един важен въпрос. Как офшорните вятърни паркове и новите колонии от сини миди, които се заселват в тях, променят океаните?

Първият отговор на този въпрос идва благодарение на работата на Каела Славик в Центъра за материали и крайбрежни изследвания в Хелмхолц и няколко нейни сътруднижи, заели се да изследват въздействието на офшорната вятърна енергия върху морските екосистеми за първи път. Заключенията им са краснноречиви. Те сочат, че морските платформи в открито море променят природата на морските екосистеми по сложни, непредвидени и, общо взето, полезни начини.

Методът на екипа е праволинеен. Целта им е да измерят текущите промени в морските екосистеми, причинени от офшорни вятърни паркове, и след това да създадат компютърен модел, който да могат да използват, за да предвидят бъдещите измененият.

Екипът започнал с измерване на биомасата от сини миди, която може да поддържа типичната офшорна вятърна турбина. Това е около четири кубика миди. Използвайки карти на настоящите и планираните вятърни паркове в Северно море, за екипа било лесно да оцени общата маса и разпределение на сините миди, поддържани от вятърни паркове сега и през 2030 г.

Анализът е довел до интересен резултат. В момента морските легла са концентрирани около брега, но вятърните паркове са офшорни, дълбоко навътре в морето. “След като всички планирани ветроенергийни паркове бъдат въведени в експлоатация, те ще осигурят местообитание за миди, равно на 20% от текущото количество естествени мидени легла по брега”, казва Славик.

Следващият важен въпрос е как новите колонии на мидите ще променят нивата на фитопланктон в океана. Славик и колегите й анализирали това с помощта на водни и сателитни измервания. Цифрите са сложни данни, които се различават значително от година на година. Наред с това екипът проучил и симулирания ефект от сините миди като “екосистемни инженери” – по-точно как те поддържат други видове в Северно море.

Заключенията са много интересни. Според Славик, един важен ефект от офшорните вятърни паркове е, че те действат като зони за опазване на морската среда, тъй като риболовът и ловът с траулери там са забранени – поради причини, свързани с безопасността. Излиза, че тези райони могат да поддържат по-голямо биоразнообразие в сравнение с незащитените.

Сините миди сами по себе си променят значително тази среда. Те поддържат други видове, тъй като техните черупки и обвивките им са местообитания за други същества. Начинът, по който синята мида филтрира фитпланктона, прави водата по-бистра. Самитемиди концентрират хранителни вещества за други видове. Това увеличава “степента на сложност на местообитанията, насърчавайки по-високото ниво на видовото богатство”, казва екипът.

Едно непредвидено последствие от всичко това е, че тези нови екосистеми могат да поддържат и чужди видове, които иначе не биха могли да се развият в подобна среда. Става дума за видове, идващи от други краища на света, например Австралия,които се озовават в Северно море чрез корпусите на корабите. “Такива видове са наблюдавани в офшорните вятърни ферми в Дания и покрай балтийското крайбрежие на Швеция, казва Славик.

Все пак дългосрочните последици от тази промяна в биоразнообразието не са известни. “Чрез тези промени в биоразнообразието офшорните вятърни паркове могат да формират морските екосистеми по начин, при който излизат извин своите физически граници”, казват изследователите.

Мидите са храна и за по-големи видове, като раци и някои риби, които сами по себе си са храна на тюлените. Затова не е изненадващо, че тюлените вече са започнали да мигрират към вятърните ферми край бреговете на Дания.

Общо взето Славик и сътрудниците й са предпазливо, но положително настроени относно промените, които пораждат офшорните вятърни паркове в екосистемите около морския бряг. Все пак учените подчертават, че дългосрочните ефекти от тези промени все още са неизвестни. “Много от обратната информация за екосистемите, а оттам и за промените в екосистемните услуги, все още са неизвестни и трябва да бъдат проучени както на място, така и в бъдещите изследвания на цялата система”, казват те.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*