Офшорните вятърни ферми със сигурност изменят океаните, показа задълбочено изследване на морски биолози. Вятърните турбини могат да поддържат огромни колонии от морски видове в райони, където преди това тези животни са били редки.
Офшорните вятърни паркове стават все по-често срещани “явления” из нашите океани. Те са част от бума на възобновяемата енергия, особено в Европа. Предвижданията са, че броят им ще нарасне 40 пъти до 2030 г.
Офшорните вятърни турбини са огромни – много по-големи от своите наземни “колеги”. Те могат да бъдат високи над 200 метра и с мощност до девет мегавата. Но по-голямата част от масата им всъщност е съсредоточена в бетонните и стоманени основи, които седят под водата.
Естествено, тези бетонни основи се превръщат в дом на сложни екосистеми. В Северно море, където се изграждат повечето европейски ветроенергийни ферми, тези екосистеми са доминирани от сините миди. Те се хранят, като филтрират от фитопланктона от водата. Мидите са и източник на храна за други морски животни, като някои риби и раци. Точно това носи потенциал да промени значително хранителната мрежа.
И точно това повдига един важен въпрос. Как офшорните вятърни паркове и новите колонии от сини миди, които се заселват в тях, променят океаните?
Първият отговор на този въпрос идва благодарение на работата на Каела Славик в Центъра за материали и крайбрежни изследвания в Хелмхолц и няколко нейни сътруднижи, заели се да изследват въздействието на офшорната вятърна енергия върху морските екосистеми за първи път. Заключенията им са краснноречиви. Те сочат, че морските платформи в открито море променят природата на морските екосистеми по сложни, непредвидени и, общо взето, полезни начини.
Методът на екипа е праволинеен. Целта им е да измерят текущите промени в морските екосистеми, причинени от офшорни вятърни паркове, и след това да създадат компютърен модел, който да могат да използват, за да предвидят бъдещите измененият.
Екипът започнал с измерване на биомасата от сини миди, която може да поддържа типичната офшорна вятърна турбина. Това е около четири кубика миди. Използвайки карти на настоящите и планираните вятърни паркове в Северно море, за екипа било лесно да оцени общата маса и разпределение на сините миди, поддържани от вятърни паркове сега и през 2030 г.
Анализът е довел до интересен резултат. В момента морските легла са концентрирани около брега, но вятърните паркове са офшорни, дълбоко навътре в морето. “След като всички планирани ветроенергийни паркове бъдат въведени в експлоатация, те ще осигурят местообитание за миди, равно на 20% от текущото количество естествени мидени легла по брега”, казва Славик.
Следващият важен въпрос е как новите колонии на мидите ще променят нивата на фитопланктон в океана. Славик и колегите й анализирали това с помощта на водни и сателитни измервания. Цифрите са сложни данни, които се различават значително от година на година. Наред с това екипът проучил и симулирания ефект от сините миди като “екосистемни инженери” – по-точно как те поддържат други видове в Северно море.
Заключенията са много интересни. Според Славик, един важен ефект от офшорните вятърни паркове е, че те действат като зони за опазване на морската среда, тъй като риболовът и ловът с траулери там са забранени – поради причини, свързани с безопасността. Излиза, че тези райони могат да поддържат по-голямо биоразнообразие в сравнение с незащитените.
Сините миди сами по себе си променят значително тази среда. Те поддържат други видове, тъй като техните черупки и обвивките им са местообитания за други същества. Начинът, по който синята мида филтрира фитпланктона, прави водата по-бистра. Самитемиди концентрират хранителни вещества за други видове. Това увеличава “степента на сложност на местообитанията, насърчавайки по-високото ниво на видовото богатство”, казва екипът.
Едно непредвидено последствие от всичко това е, че тези нови екосистеми могат да поддържат и чужди видове, които иначе не биха могли да се развият в подобна среда. Става дума за видове, идващи от други краища на света, например Австралия,които се озовават в Северно море чрез корпусите на корабите. “Такива видове са наблюдавани в офшорните вятърни ферми в Дания и покрай балтийското крайбрежие на Швеция, казва Славик.
Все пак дългосрочните последици от тази промяна в биоразнообразието не са известни. “Чрез тези промени в биоразнообразието офшорните вятърни паркове могат да формират морските екосистеми по начин, при който излизат извин своите физически граници”, казват изследователите.
Мидите са храна и за по-големи видове, като раци и някои риби, които сами по себе си са храна на тюлените. Затова не е изненадващо, че тюлените вече са започнали да мигрират към вятърните ферми край бреговете на Дания.
Общо взето Славик и сътрудниците й са предпазливо, но положително настроени относно промените, които пораждат офшорните вятърни паркове в екосистемите около морския бряг. Все пак учените подчертават, че дългосрочните ефекти от тези промени все още са неизвестни. “Много от обратната информация за екосистемите, а оттам и за промените в екосистемните услуги, все още са неизвестни и трябва да бъдат проучени както на място, така и в бъдещите изследвания на цялата система”, казват те.
Напиши коментар