Сателитът Sentinel-5P засне азотния диоксид на Европа

Изстрелян на 13 октомври, спътникът Sentinel-5P представи първите си снимки на замърсяването на въздуха по света. Въпреки че сателитът все още се подготвя за работа, тези първи резултати бяха приветствани като „изключителни“.

Новата мисия обещава да осигури изображения на въздушните замърсители по-подробно от всякога. И докато тези първи резултати демонстрират потенциала на инструментариума, с който сателитът е оборудван, те сигурност съсредоточават вниманието върху проблема със замърсяването на въздуха.

Едно от първите изображения показва концентрациите на азотен диоксид в Европа. Това е газ, който се отделя от транспортния трафик и изгарянето на изкопаеми горива в промишлените процеси. Най-високите концентрации на този замърсител на въздуха могат да се видят върху части от Нидерландия, района на Рур в Западна Германия, долината По в Италия и над части от Испания.

Друга част от първите данни са използвани за създаване на глобална карта на въглеродния окис. Анимацията показва високи нива на този замърсител във въздуха над части от Азия, Африка и Южна Америка.

Sentinel-5P също така разкрива високите нива на замърсяване от електроцентралите в Индия.

„Sentinel-5P е шестият спътник за програмата за мониторинг на околната среда на ЕС „Copernicus“, но първият, посветен на мониторинга на нашата атмосфера,“ обясни Йозеф Ашбахер, директор на програмите за наблюдение на Земята на Европейската космическа агенция. „Тези първи изображения ни дават разтърсващ поглед към онова, което е налице, и това ства във момент за мисията Sentinel-5P, но и важен етап за Европа“.

Данните от сателите скоро ще се обработват от Службата за мониторинг на атмосферата при „Copernicus”. Те ще бъдат използвани за прогнозиране и планиране на подходящи политики за смекчаване на замърсяването.

Sentinel-5P носи на борда най-модерния сензор от този тип до момента: Tropomi. Този най-съвършен инструмент може да следи замърсители като азотен диоксид, метан, въглероден оксид и аерозоли, които влияят на въздуха, който дишаме, и на климата. Освен че предлага безпрецедентна детайлност на данните, мисията има „поглед“ над Земята с ширина 2600 километра, което позволява цялата планета да бъде картографирана на всеки 24 часа.

 

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*