Учени откриха евтин метод за идентифициране на окенаските микропластмаси

Световните океани са затрупани с опасни дребни парченца пластмаса, които до голяма степен са невидими с невъоръжено око. Тези малки пластмасови късове са с диаметър, по-малък от 5 милиметра. Те произхождат от разграждането на едрите пластмаси в морето – полиестер от торбички и бутилки за еднократна употреба, както и така наречените “микроперлли” от коземтиката (пасти за зъби, ексфолианти). Според някои предишни проучвания, само 1% от пластмасовите отпадъци в морето са достатъчно едри, за да могат да бъдат идентифицирани. За да намерят “липсващите” 99 процента, изследователи от Университета на Уоруик в Англия решиха да осветят проблема – съвсем буквално – с помощта на флуоресцентни багрила.

Габриел Ерни-Кассола и Джоузеф А. Кристи-Олеза от Университета по хуманитарни науки в Уоруик твърдят, че новата техника може да открива микропластмаси с големина по-малко от 20 микрометра – това е колкото ширината на човешка косъм. Тъй като багрилото, което те са създали, се свързва само с пластмаса, то микрочастиците се “обозначават” лесно сред другите естествени материали, когато водата се наблюдава под флуоресцентен микроскоп.

Изследвайки метода чрез проби от повърхностна морска вода и плажен пясък от брега около Плимут, учените са успели да извлекат далеч по-голям брой микропластмаси, отколкото биха успели при традиционните методи. “Чрез този метод могат да се разгледат и анализираат огромни поредици от водни проби и то много бързо – за да се получат големи количества данни за количествата микропластмаса в морската вода и, на практика, във всяка екологична проба”, каза Ерни-Касола в изявление. “Текущите методи, използвани за оценка на количеството микропластмаси, се състоят предимно в ръчно изваждане на тези частици от пробите една по една”.

Междувременно екипът е установил, че най-голямото количество микропластмаси с диаметър, по-малък от 1 милиметър, е от полипропилен – вездесъщият полимер, от който се правят найлоови торбички и контейнери за храна за еднократна употреба. Тази констатация доказва, че “нашите потребителски навици пряко засягат океаните”“, твърдят учените.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*