Изменението на климата може да увеличи миграционния натиск върху ЕС до 2100 г.

Бързото глобално затопляне би могло почти да утрои броя на имигрантите, търсещи убежище в Европейския съюз, до 2100 г. Това ще усложни вече съществуващите проблеми като войните и преследванията, които принуждават хората да напускат дома си. Изводът е от ново проучване, което бе и критикувано от някои анализатори, че е преувеличено.

Проучването сочи, че заявките за търсене на убежище в ЕС, идващи от хора от общо 103 нации, са се увеличили през периода 2000-2014 г., когато температурите в съответните страни са били по-високи или по-ниски от идеалната за отглеждане на царевица. Анализът прогнозира, че заявките могат да нараснат до 1,01 милиона годишно в срок до до 2100 г. в сравнение със средно 351 000 заявки в периода 2000-14 г. Това би се случило при голямо покачване на температурите, което би засегнало реколтата. При сценарий с по-малко затопляне заявките могат да се увеличат с 28%.

“Много неща могат да се случат до края на века – страните могат да станат демокрации, могат да станат диктатури”, коментира старшият автор на анализа Волфрам Шленкер, професор по икономика в Колумбийския университет. Разработката бе публикувана в в списание Science и е поискана от Европейската комисия.

В доклада са разгледани тенденциите от настоящия век преди миграционния скок през 2015 г., причинен от гражданската война в Сирия.

Някои учени пък се съмняват в констатациите. “Досегашните доказателства за въздействието на изменението на климата върху миграцията все още са доста слаби”, казва Ян Шелби, професор по международни отношения в Университета в Съсекс. Според него е грешно да се твърди, че постепенното затопляне би имало същия ефект върху реколтата като внезапните метеорологични шокове. „Внезапен климатичен шок може да унищожи реколтата. Постепенното повишаване на температурата в продължение на десетилетия обаче няма да направи това“, казва Шелби.

Деруга критика идва от това, че проучването търси връка между температурните колебания и отглеждането на царевица – широко разпространена култура – но не и върху отглеждането на ориз, пшеница или соя. Въздействието на климата върху други хранителни култури не бива да се подценява, казва Майк Хълм, професор по география в университета в Кеймбридж. Според него трябва да се търси връзка и с други фактори като политическите репресии, слабите граждански институции, ниските нива на образование и т.н.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*