Системата за ранно предупреждение за повишено замърсяване на въздуха в София отчита атмосферните данни и метеорологичните условия, но не обхваща реалните замърсители в града. Това е основната причина прогнозите й да не могат да бъдат напълно точни и да се получава разминаване между предвижданията и реалната ситуация със замърсеността на въздуха в столицата. Самите метеорологични прогнози също не са перфектно коректни, особено за малки региони, което допънително увеличава възможността за неточност на предвижданията. Това обясни проф. д-р Христомир Брънзов, директор на Националния институт по метрология и хидрология в БАН, в отговор на запитване защо системата не алармира за сериозните превишения на концентрацията на фини прахови частици в София в понеделник, 8 януари 2018 г. (вж. Работи ли системата за ранно предупреждение за мръсния въздух в София?)
През целия ден измервателните станции за състава на въздуха в столицата отчитаха нива на ФПЧ над 50 µg/m3, в някои случаи до 250 50.0 µg/m3. Според ежедневния бюлетин на ИАОС, във всички части на столицата въздухът в понеделник е бил прекомерно мръсен. В Дружба праховите частици са били повече от два пъти над допустимото, в Надежда и Павлово – около 3,7 пъти над нормата, в Хиподрума – 4,7 пъти над предела, в Младост – 2,6 пъти над горната граница.
Системата за прогнозиране за състоянието на въздуха в София взима атмосферни данни от САЩ и на база стохастичен модел на моделиране и изчисления в суперкомпютъра на БАН прави прогноза за атмосферните условия в града за три денонощия напред. Оценката се дава на база „клетки“ с размер 2 на 2 км и за 15 слоя на въздуха във височина. Тази прогноза обхваща периода на следващите 72 часа. Прогнозата обаче е само за атмосферния потенциал за замърсяване, подчерта проф. Брънзов. Столична община не разполага с данни за реално действащите замърсители и съответно данни за тях няма как да бъдат интегрирани в прогнозиращата система. „Другият подход изисква да знаем източниците на замърсяване и техните характеристики, за да бъде използван дифузионен модел“ на разпределение на праховите частици, посочи проф. Брънзов.
Иначе казано, системата прогнозира само атмосферните предпоставки за натрупване на замърсяване: възможно е да има потенциал за задържане на ФПЧ, но да няма замърсители, както и обратното – да има замърсители, но да няма потенциал прахът да се застои във въздуха над града.
В системата за прогнозиране постъпват и данни от петте автоматични измервателни станции за състава на въздуха, разположени в кварталите Дружба, Надежда, Хиподрума, Павлово и Младост. Тези данни обаче се използват „като предистория“, тоест могат да представляват съвсем слаба корекция на изчисленията в стохастичния модел. „В действителност това са си две съвсем различни системи: едната измерва реално в момента, а другата се опитва да предскаже какво ще се случи“, обясни ръководителят на НИМХ.
Предвид този начин на работа е нормално системата да прави коректна прогноза в 80% от случаите. В другите 20% от предвижданията, според оценките на стохастичния модел, системата може да даде грешка в едната или другата посока, обясни проф. Брънзов. Подобряването на този процент на точност изисква да има перфектно точна прогноза на времето, каквато реално не съществува, и най-вече интегриране на реални данни за замърсителите и техните параметри.
Системата работи автоматизирано и се обновява два пъти на ден. Тя изпраща данните си към сървър на Столична община където потребителски софтуер ги визуализира и генерира изображението, показвано на сайта за прогнозиране на замърсяването на СО.
Към 12:30 ч. на 9 януари системата отново показва зелен код и нисък потенциал за замърсяване. Автоматичните измервателни станции в София отчитат почасови концентрации на ФПЧ от над 100 µg/m3 до над 500 µg/m3 в някои райони на столицата:
Напиши коментар