Деградацията на земите може да прогони 50-700 милиона души до 2050 г.

Деградацията на почвите подкопава благосъстоянието на две пети от всички хора на Земята или около 3,2 милиарда души, според тригодишната оценка на Междуправителствената платформа за наука и политика по биоразнообразието и екосистемите (IPBES), изготвена от повече от 100 експерти от 45 страни. Това е първата всеобхватна оценка на здравето на земята, според Франс Прес. Деградазията на земята „тласка планетата към шестото масово изчезване“, заяви съпредседателят на работната група по оценката – Робърт Шолс от Южна Африка.

Бързото разрастване на човешките общности, бързото разширяване и неустойчиво стопанисване на земите с хранителни култури и пасищата – това са основните фактори за деградацията на земята, според IPBES. Учените казват, че увреждането на земята е достигнало критични нива. То вече оказва влияние върху продоволствената сигурност, пречистването на водите и енергията. Въздействието на деградацията на земите може да се проследи в тенденциите на загуба на биоразнообразие, намаляването на популациите на животните, обезлесяването и загубата на здравето на почвите. Оценката също така сочи, че деградацията на земите допринася за изменението на климата.

Земеделски земи и пасища се простират върху една трета от земната повърхност. Едва 25% от тази повърхност засега убягва на значителните въздействия на човешката дейност, според IPBES. Учените прогнозират, че тази цифра ще намалее до 10% до 2050 г. Тогава ще има още по-голямо търсене на храни и биогорива, а изследователите смятат, че употребата на пестициди и торове може да се удвои до 2050 г.

Около четири милиарда души ще се окажат жители на опустинени земи след малко повече от 30 години, посочи Шолс. Дотогава деградацията на земята и изменението на климата биха могли да накарат много хора – между 50 и 700 милиона души – да мигрират. „Последица от намаляването на производителността на земята може да се окаже социалната нестабилност“, казва той. Това се отнася с особена сила за сухите райони, където поредиците от години с изключително ниски валежи са свързани с увеличение на конфликтите с насилие с до 45 процента.

Изследователите посочват и редица възможности за възстановяване на земята – например засаждане на местни видове, развитие на зелена инфраструктура като паркове или възстановяване на речни канали в градските райони.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*