Събарянето на къщи за построяването на нови, енергийно ефективни домове коства скъпо на природата

Повишаването на стойността на имотите във Ванкувър, Канада, доведе до разрушаването на безпрецедентен брой еднофамилни жилища през последните години. Много от тях бяха заменени от нови еднофамилни къщи – по-модерни, с висока енергийна ефективност. Въпреки по-добрата им енергийна ефективност обаче този цикъл на подмяна вероятно ще увеличи общите емисии на парникови газове, според нов анализ на изследователите от Университета на Британска Колумбия и MountainMath Software.

„Планът за изграждане на сгради с нулеви емисии, създаден от град Ванкувър, който има за цел да премахне емисиите от експлоатацията на нови сгради до 2030 г., вече е подобрил енергийната ефективност на новите домове“, казва авторът на изследването Джоузеф Даммен, професор по архитектура и ландшафтна архитектура в Университета на Британска Колумбия. „Това е значимо постижение, но цикълът на разрушаване пречи много от еднофамилните жилища да оцелеят достатъчно дълго, за да „изплатят“ първоначалните си въздействия [върху околната среда], причинени от [направата и транспорта на] строителни материали – което обаче не се отчита в настоящия план“.

Изследването, което ще бъде публикувано през юли в „Енергия и сгради“, установява, че новото строителство на еднофамилни жилища във Ванкувър ще доведе до 1-3 милиона тона добавени парникови емисии в периода 2017-2050 г., въпреки че новите жилища ще изискват по-малко топлина и енергия. Изследването също така показва, че всеки процент увеличение на стойността на земята ще доведе до допълнителни 130 000 тона емисии във Ванкувър през същия период.

„Във Ванкувър ние оценяваме, че новите еднофамилни жилища ще изискват средно 168 години натрупвания в резултат на ефективността, за да компенсират въздействията [от изграждането]”, казва сътрудникът и съавтор Даамен Дженс вон Бергман от MountainMath Software. „Времето за изплащане ще бъде съкратено, тъй като изискванията за ефективност ще станат по-строги към 2030 г., но цикълът на разрушаване с цел ново строителство все пак още ще доведе до увеличаване на общите емисии, освен ако не променим жилищното зониране, за да позволим по-гъсти жилищни форми“.

Изследването акцентира върху спешната необходимост градоначалниците да преосмислят жилищното зониране във Ванкувър, за да насърчат архитектите и предприемачите да проучат по-гъсто населените форми на жилища, които ще траят по-дълго и ще донесат повече ползи за околната среда – при това по-бързо, според изследователите.

„Еднофамилните жилища са сградите с най-висока въглеродна интензивност. За разлика от тях ниските и средните [многофамилни] жилищни сгради като тези, намиращи се в Монреал, Берлин и Париж, могат да увеличат общия жилищен фонд, да помогнат за достъпността и да създадат по-жива обществена реалност“, каза Даммен. „Можем да проектираме подобни жилища за Ванкувър, използвайки масивен дървен материал от устойчиво добито дърво …, което ще осигури допълнителни екологични ползи чрез премахване на въглерода от атмосферата и съхранението му в самите строителни материали“.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*