Глобалното затопляне е на път да надскочи 1.5°C

Глобалното затопляне е на път да надскочи най-строгите цели, заложени в Парижкото споразумение за климата, до 2040 г. Това застрашава икономическия растеж по света. Изводът е от нов проектодоклад, за който съобщи Ройтерс.

Правителствата все още могат да ограничат температурите под тавана от 1,5 градуса Целзий, договорен през 2015 г. във френската столица. Подобно постижение е възможно само при решителни, „резки и дълбоки“ промени в световната икономика, според Междуправителствения панел за изменение на климата при ООН (IPCC).

Окончателният проект на документа, за който Ройтерс съобщи, се очаква да бъде публикуван през октомври след ревизии и одобрение от правителствата. Това ще бъде основното научно „ръководство“ за борбата с изменението на климата.

„Ако емисиите продължават с текущия си темп, глобалното затопляне ще надвиши 1.5°C до около 2040 г.“, се казва в доклада. Той в общи линии потвърждава констатациите в предишния проект през януари, но е по-добре подплатен с аргументи след натрупването на 25 000 коментара от експерти и широк набор от научна литература.

Парижкото споразумение за климата, подписано от почти 200 държави през 2015 г., постави за цел светът да ограничи затоплянето до „значително под“ 2°C повишение над прединдустриалното време, като в същото време „полага усилия“ за по-твърдата цел от 1,5°C. Договорът обаче бе отслабен, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп реши миналата година да изтегли страната от пакта и да популяризира изкопаемите горива.

Температурите вече са с около 1°C по-високи и се покачват с темп от около 0,2°C на десетилетие, според проекта, поискан от световните лидери като част от Парижкото споразумение. „Икономическият растеж се очаква да бъде по-нисък при 2°C затопляне, отколкото при 1,5°C, за много развити и развиващи се страни“, гласи документът. Той предупреждава, че повишението на глобалните темпертури ще доведе до увеличение на тежки въздействия като наводнения или суши, които могат да подкопаят растежа и да доведат до увеличаването на смъртните случаи.

При глобално увеличение на температурите с 1.5°С например покачването на морското равнище ще бъде с 10 сантиметра по-малко, отколкото при затопляне с 2°C. Застрашени ще са крайбрежните градове, но хората в риск ще са с около 10 милиона по-малко, отколкото при затопляне с два градуса.

Докладът обаче подчертава, че настоящите правителствени ангажименти по Парижкото споразумение са твърде слаби, за да ограничат затоплянето до 1.5°C.

Докладът очертава и един нов сценарий за оставане под критичния праг от 1.5°C. При него технологичните иновации и промените в начина на живот биха могли да доведат до рязко понижаване на потреблението на енергия до 2050 г. дори при нарастващ икономически растеж.

Проектодокументът казва, че до 2050 г. енергията от възобновяеми източници ще трябва да нарасне с 60% спрямо нивата от 2020 г., за да остане под 1.5°C, докато първичната енергия от въглища трябва да намалее с две трети. Това означава, че до 2050 г. възобновяемите енергийни източници трябва да доставят между 49 и 67% от първичната енергия.

В доклада се казва, че може да се наложи правителствата да намерят начини да извлекат огромни количества въглерод от въздуха, например чрез засаждане на огромни гори, за да „намалят глобалния термостат“, ако затоплянето превиши целта от 1,5°C. Не се препоръчва обаче вниманието да се насочва към радикални геоинженерингови решения. За тях докладът казва, че подобни мерки „са изправени пред големи несигурности и пропуски в знанията“.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*