Токсични химикали открити у дребни животни десетилетия след затваряне на мини

Въздействието на мащабната минно-добивна дейност върху околната среда може да се усети дълго след спирането на работата на рудниците. Ново проучване, публикувано в списанието “ScienceDirect”, установява, че десетилетия след затварянето на “Гигантската мина” – разположена в покрайнините на Йелоунайф в Канадската провинция “Северозападни територии” – дребните животни в региона все още носят значителни количества токсични химикали в кожата и козината си-апример арсен. Докато високите нива на арсен са вече добре документирани що се касае до почвата, растенията и рибите близо до “Гигантската мина”, учените не бяха засичали съдържанието на отровата у дребните бозайници от областта. Разбирането на потенциалната токсичност у тези животни е важно, тъй като тези същества все още се ловуват за кожа и за храна, а чрез тях и хората навярно поемат опасните химикали.

“Гигантската мина” е допринесла значително за замърсяването с арсен на околното пространство през своите цели 55 години работа като действаша златна мина. За да се извлече златото от рудата, рудаття се заагрява до изключително високи температури. Този процес създава токсично съединение, наречено арсенов триоксид, около 237 000 тона от който за закопани под земята близо до мината. Макар че арсенът присъства в природата естествено, най-вече в златните руди, добивът на злато ускорява значително неговото проникване в повърхността, където той е в контакт с животните, реките, човека.

Дребните бозайници като заека често се разглеждат като “предупредителни знаци” за замърсяване на околната среда. Поради ограничения обхват на местообитанията и диетата им от почвени растения, наличието на замърсители в организмите на тези животни често са по-високи от другите организми. Когато снегоходните зайци, които живеят близо до “Гигантската мина”, били тествани за нива на арсен, изследователите установили, че техните нива на арсен са били 20 до 50 пъти по-високи от зайците, живеещи другаде. Натровените с арсен диви животни често страдат от остеопороза, неврологични увреждания, репродуктивни проблеми и хронично метаболитно заболяване. Учените са най-загрижени, че замърсяването с арсен ще се разпространи по хранителната верига, като ще навреди на по-големите бозайници, а най-накрая и на хората.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*