Учени: Може би можем да си позволим да изсмукваме СО2 от въздуха все пак

Но подробен анализ, публикуван преди броени дни в списанието „Джаул“, разкрива, че директното улавяне на въглероден диоксид от въздуха може все пак да се окаже практично решение в арсенала от средства за опазване на климата. Изследването заключава, че това би струвало между 94 и 232 щатски долара на тон улове въглероден диоксид, ако съществуващите технологии бъдат реализирани в комерсиален мащаб.

Учените от години спорят доколко приложима е технологията за изсмукване на въглерода от атмосферата. Един от главните агументи срещу технологията е нейната висока цена. Една по-ранна прогноза бе определила, че извличането на CO2 от въздухяа ще коства по над 1000 долара на тон. Новият анализ оборва това твърдение.

Най-евтиният дизайн е технология, оптимизирана за производство и продажба на алтернативни горива, произведени от улавяния въглероден диоксид. Този дизайн би могъл да бъде рентабилен към момента – предвид със съществуващите публични политики на някои пазари. По-високите цени са за разходите при инсталации, които биха доставяли сгъстен въглероден диоксид за постоянно подземно складиране.

Директното улавяне на въглерода от въздуха при приемливи цени е критично в момент, когато нарастваща част от учените сочат, че вече е почти невъзможно да се предотврати повишаването на глобалните температури над 1,5˚С – поне не и без приложението на технилогии за изсмукване на въглерода от атмосферата. Според някои оценки, само в рамките на няколко години светът ще отдели достатъчно парникови газове, за да надскочи приемливия лимит на глобалното затопляне. В този момент един от начините за преобръщане на климатичните промени е да се премахне въглеродният диоксид от атмосферата.

Възприемането на технологията за директно улавяне на въглерод от въздуха трябва да се промени и от представата за „въздух под налягане“ да премине към „о, това е нещо, което сега може да се изгради с настоящите индустриални технологии“, смята Дейвид Кийт, професор по физика в Харвард и водещ автор на новия анализ. Той е и основател на Carbon Engineering – млада компания, която в последните години е заета с проектиране, рафиниране и тестване на завод за директно улавяне на въглерод от въздуха в Скуемиш, Британска Колумбия. Изследването, частично финансирано от Министерството на енергетиката на САЩ, симулира работата на подобен завод в по-голям мащаб, базирайки се на действителните данни за производителността и разходите на съоръжението.

Макар че новината е добра, тя трябва да се приема с нотка на съмнение, предупреждава хаурд Херцог, старши изследовател в MIT Energy Initiative. „Това би било чудесно решение – ако би било реално“, казва Херцог, който е съавтор на изследването, прогнозирално разходите да достигнат $1000 на тон. Той приветства новото проучване. Херцог обаче остава скептичен към някои от финансовите тези в новия анализ. „Докато наистина не успееш да потвърдиш размера на разходите и цифрите относно производителността, винаги трябва да гледаш на тези оценки с доза съмнение“, казва той.

Снимка: Carbon Engineering

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*