Повечето от смъртоносните свлачища са резултат от човешка дейност

Смъртоносните свлачища се увеличават. Между 2004 и 2016 г. внезапни лавини от скали, развалини и кал са отнели поне 50 000 живота. Фаталните свлачища постоянно се увеличават през този век, според ново проучване. По-голямата част от тези природни бедствия всъщност са породени от дейността на човека.

Британски географи докладват в списанието „Природни рискове и науки за земната система“, че са събрали база данни за 4800 смъртоносни свлачища в периода от 2004 г. насам. Учените са открили, че най-малко 700 от тях носят „пряк човешки пръстов отпечатък“: те са се случили, защото хората строят върху нестабилни почви, копаят мини и рудници, изсичат дърветата по хълмовете, допускат течове на тръбопроводи.

В допълнение към това „работят“ и силните валежи, земетресенията, експлозиите, скъсванията на язовирни стени, замръзването и размразяването на земята. Всичко това увеличава броя на свлачищата със смъртоносни последици.

Изследователите също така съобщават, че са установили, че други списъци и бази данни на природните бедствия „постоянно подценяват данъка, който плащаме чрез свлачищата“.

„Наясно сме, че хората упражняват все по-голям натиск върху местната си околна среда, но беше изненадващо, че в периода от 2004 г. до 2016 г. фаталните свлачища са се увеличили глобално – предизвикани от строителството, незаконното изсичане, рудниците и незаконната минна дейност,“ каза Мелани Фруде от Шефилдския университет, ръководител на проучването.

Най-засегнатите от свлачища страни са все в Азия: едно от всеки пет от тях се е случило в Индия. Пакистан, Мианмар, Филипините също са претърпели нарастващи загуби.

Тези констатации не са изненада. Първо, на планетата има все повече хора, търсещи нови места за живеене и нови начини за изкарване на прехраната. Най-бедните е най-вероятно да бъдат принудени да живеят в периферните зони, в сянката на опасността, в подножието на опасни, нестабилни склонове.

От друга страна светът се затопля: за всеки допълнителен градус загряване на планетата капацитетът на атмосферата за задържане на влага се увеличава с около 7%. Това прави по-вероятно да падне повече дъжд на дадено място, с все по-голяма интензивност, за да насити повече почвата с вода и да „измъкне“ повече скали. Изследователите са установили, че 79% от всички свлачища могат да бъдат свързани с екстремните валежи.

Предвид по-голямото затопляне има и по-голяма опасност от опустошителни супербури, урагани и тропически циклони. Те осигуряват условия за катастрофални наводнения не само в Азия, но и в Европа и САЩ.

Същите тези температурни крайности могат да създадат и друга опасност: бушуващите горски пожари съсипват дървесното покритие на хълмовете. Това води до ерозия, земните маси стават хлъзагави и склонни да се спуснат надолу. Не на последно място същите тези пожари карат хората да бягат от домовете си и да се заселват другаде – а това често се оказват места, които по-късно могат да бъдат също толкова опасни.

Изследвания като това не са само академични: целта на подобни проучвания е да привлече вниманието към природните бедствия, които не трябва да се случват, и да идентифицира най-застрашените общности. А те, според учените, са най-често в бедните страни. Най-бедните в обществото са най-силно изложени на риск. Въпросът, който учените поставят, е за това, че няма нищо неизбежно в едно „природно“ бедствие. Човешката грешка, безразличието и невежеството допринасят за бедата, за страданието и смъртта.

„С подходящо регулиране, насочено към инженерния дизайн, образованието и контрола свлачищата, предизвикани от строителство, минно дело и обезлесяване са напълно предотвратими“, каза д-р Фруде.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*