Светът е на път към повторение на най-страшния глад в историята

Понастоящем затолящият се климат на Земята може да доведе до настъпването на суша, която да „повтори“ най-страшния и смъртоносен период на световен глад в историята за последните 800 години. Това твърдят учени от Държания университет във Вашингтон след завършването на нов – и най-задълбочен досега – анализ на „Великата суша“ – най-опустошителната суша в историята на човечеството – и как тя е довела до големия глад, взел живота на над 50 милона души.

„Великата суша“ е периодът от 1875 до 1878 г. В това време настъпва продължителна и опустошителна суша в Азия, Бразилия и Африка. Реколтата е съсипана. Милиони хора умират от гладна смърт. Какво и как точно се е случило по това време става ясно едва сега, след щателен анализ на данни от дървесните пръстени от онова време, данни за валежите и климатични реконструкции, проведени в Държания университет във Вашингтон (WSU) от Дийпти Сингх, главен асистент в университета.

„Климатичните условия, причинили „Великата суша“ и „Световния глад“, са възникнали възникнаха заради естествената променливост на времето. Тяхното повтаряне днес – подсилено от хидрологичните въздействия, засилени от глобалното затопляне – може потенциално да подкопае световната продоволствена сигурност отново“, пишат Сингх и нейните колеги в „Журнал на климата“. Докладът им идва точно сега, когато и данните на ООН сочат, че нарастващите температури в световен мащаб ще доведат до по-чест недостиг на храна и повече горски пожари във времето до 2040 г.

„Световният глад“ е сред най-тежките хуманитарни бедствия в историята, сравними с Първата и Втората световна война. Като екологична катастрофа той има малко аналози. Климатичната криза е била съпътствана и от влошаване на социалните условия – най-вече заради стремежа на британските колониалисти да натрупват и изнасят зърно от Индия.

„Съвсем реално Ел Ниньо и климатичните събития от 1876-78 са помогнали да се създадат глобални неравенства, които по-късно биват наричани „първи“ и „трети“ свят“, пише Сингх.

„Великата суша“ в действителност е комбинация от няколко суши, според Сингх, започнали с „изчезването“ на мусонния сезон в Индия през 1875 г. Сушата в Източна Азия започва през пролетта на 1876 г. Следва я суша в части от Южна Африка, Северна Африка и Североизточна Бразилия. Суша обхваща и Западна Африка, Югоизточна Азия и Австралия.

Продължителността и сериозността на сушите предизвикават „Глобалния глад“, подпомогнати частично и от един от най-силните „Ел Ниньо“ – нередовните, но повтарящи се периоди на извънредно топла вода в тропическия Тихи океан.

Реално сушата е предизвикана от естествените вариации в температурите на морската повърхност, казва Сингх. Това значи, че подобно глобално събитие може да се случи отново. Освен това се очаква повишаването на концентрациите на парникови газове и глобалното затопляне да засилят събитията от типа „Ел Ниньо“. В такъв случай „подобни широко разпространени засушавания могат да станат още по-тежки“.

Социално-политическите фактори, довели до глада, днес не съществуват, отбелязва Сингх. Но тя пише: „подобни екстремни събития все пак биха довели до сериозни сътресения в глобалната хранителна система, като продоволствената несигурност при уязвимите страни [може да се окаже] потенциално засилена от днешната високосвързана глобална хранителна мрежа“.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*