Мидите натрупват вредни вещества от фракинга

Увеличени концентрации на стронций – елемент, свързан с отпадъчните води от добива на нефт и газ – са открити в черупките на сладководни миди, разположени течението на реки, по които има места за изхвърляне на отпадъчните води от фракинга. Това обявиха след подробни анализи изследователи от Penn State и Union College.

„Сладководните миди филтрират вода. Когато те изграждат своята твърда черупка, материалът „записва“ състава на водата с течение на времето“, казва Натаниел Уорнър, главен асистент по екологично инженерство в Penn State. „Подобно на пръстените на дърветата, ние можем да преброим сезоните и годините у черупката – да добием представа за качеството и химическия състав на водата през определени периоди от време“.

Фракинг-индустрията е задължена да обработва и пречиства водата, която излива след добивните дейности. Въпреки това изследователите са „забелязали“ дълготрайния ефект на фракинга върху проридата, породен от по-раншните изливания не нетретирани отпадъчни води във водните пътища.

Изследователите започнали да събират сладководни миди от река Алгхани – както на 100 метра нагоре от мястото на изливане на отпадъчни води, така и на 1 до 2 километра надолу по течението от „Националната система за елиминиране на замърсителите“ – официално съоръжение за изхвърляне на отпадъчните води от фракинг-сондажите. Анализирани са и миди от други две реки – Джуниата и Делауеър, при които не е известно да е имало изхвърляне на отпадъчни течности от добива на нефт и газ.

В лабораторията черупките на мидите били подложени на „дисекция“, като са пробити,а прахът от всеки слой от черупките е анализиран в търсене на изотопи на два елемента: кислород, използван за определяне на годината и сезона, и стронций. И двата са „отличителен знак“ за скалното образувание, където са формирани. Резултатите от анализа бяха публикувани неотдавна в Environmental Science & Technology.

Това, което екипът е открил, е значително повишени концентрации на стронций в черупките на сладководните миди, събрани надолу по течението на реката, под станцията за изхвърляне на отпадъчните води. В черупките, събрани нагоре по течението и от реките Джунита и Делауеър, стронцият проявява слаба вариабилност и няма тенденции във времето.

Изненадващо, количеството стронций, открито в слоевете на черупката, създадени след 2011 г. (след влизането в сила на задължението за обработка на отпадните води), не показва незабавно намаляване на замърсителите. Вместо това промяната се „развива“ постепенно. Това предполага, че утайката, в която живеят сладководните миди, все още може да съдържа по-високи концентрации от тежки метали и други химикали, използвани при фракинг-сондажите. Навярно натрупването на вредни вещества има влияние по-дълго време, отколкото се е предполагало досега, казват учените. „Краткият период, в който бе разрешено изхвърлянето на тези отпадъци, може да остави дългосрочно „наследство“, казва Уорнър.

„Сондажите стават все по-големи, и използват повече вода, и произвеждат повече отпадни води – и водата трябва да отиде някъде“, казва още Уорнър. „Да направим правилния избор как да управляваме тази вода е жизненоважен въпрос“.

Според учените, няма съществена разлика между конвенционалните и неконвенционалните отпадъчни води от гледна точка на замърсяването. Високите нива на стронций, натрий, хлорид и други замърсители са налице и при фракинга, и при конвенционалните методи на добив на газ.

Снимка: Pixabay.com

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*