„Хималайската виагра“ застрашена от изменението на климата

Изключително ценeната гъбичка по гъсениците, наречена „Хималайската виагра“, става все по-рядка заради изменението на климата. Гадинката, смятана за лекарство-чудо, изчезва прогресивно заради затоплянето на планетата.

В Китай и Непал не е рядкост да се водят истински битки за добиването на рядката гъбичка „ярчагумба“, известна официално като Ophiocordyceps sinensis. Въпреки че няма научно доказани ползи, хората вярват, че отварите от нея и добвянето й в супи и ястия лекува всичко – от импотентност до рак. Това е „една от най-ценните биологични стоки в света“. Наред с това тя осигурява доходи за стотици хиляди събирачи, се казва в доклад в сборника на Националната академия на науките на САЩ. През последните няколко десетилетия тя се радва на особена популярност и цените й се покачиха – днес тя може да струва три пъти повече от златото в Пекин, твърдят изследователите.

Макар че на пръв поглед е очевидно, че прекомерното й събиране е и причината за недостига й, изследователите смятат, че има и други фактори за изчезването на вида. Те са интервюирали около четири дузина събирачи и търговци на високо ценената гъба. Анализирали и по-рано публикуваната научна литература, включително интервюта с над 800 души в Непал, Бутан, Индия и Китай. Климатичните модели, географските фактори и условията на околната среда също били анализирани от изследователите, за да се създаде „карта“ на производството на „ярчагумба“.

„Използвайки данни, които обхващат почти две десетилетия и четири страни, (ние) разкрихме, че производството на гъбичката намалява в голяма част от региона“, се казва в доклада. „Докато събирачите все повече приписват спада на гъбичката на прекомерното й събиране, моделирането на местообитанията и производството предполагат, че промяната на климата вероятно също играе роля“.

Конусообразната гъбичка се намира само над височина над 3500 метра. Тя се образува, когато паразитът попадне върху гъсеница и започне бавно да я убива. За да расте, този организъм се нуждае от специфичен климат, който е студен – при зимни температури под 0 градуса по Целзий – ала където почвата не е постоянно замръзнала.

„Такива условия обикновено се срещат на границата на районите на вечнозамръзналите територии“, се казва в доклада. „Като се има предвид, че зимните температури се повишиха значително от 1979 г. до 2013 г. в по-голямата си част, и особено в Бутан, популацията й вероятно е засегната отрицателно“.

Изследователите също така са установили, че растителността из тибетското плато „не се е променила в отговор на затоплянето на климата от 2000 до 2014 г.“, което предполага, че гъсеничната гъбичка няма да може просто да се „изкачи“ нагоре по планината, за да да намери по-хладни местообирания, докато климатът се затопля.

Това всява ужас сред събирачите и търговците, които продават гъбичката, за да си изкарват прехраната. Необходими са алтернативни начини за препитание за общностите, които зависят от тази специфична ниша, предупреждават изследователите.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*