Морското дъно се стопява заради човешката намеса в природата

Въглеродният диоксид се натрупва в атмосферата и предизвиква затопляне на планетата, но наред с това го поемат и водата става все по-кисела. И тъй като моретата стават по-топли и по-кисели, всички морски организми страдат. Сега обаче ново откритие на учените разкрива наличието на още един проблем в резултат на тенденцията: изследователи от университетите в Принстън и Макгъл установиха, че морското дъно започва да се разтваря – буквално да се стопява!

Според организацията “Окенски портал” на Смитсониан, около 525 милиарда тона CO2 са погълнати от океаните по света от началото на индустриалната ера досега. Процесът е направил морската вода до 30 процента по-кисела в сравнение с преди 200 години. Това го прави най-бързо известната промяна в океанската химия за около 50 милиона години. Последиците са опустошителни.

Окисляването на океана допринася за избледняването на коралите, разстройването на отношенията между хищници и плячка, смущаването на инстинктите за оцеляване на рибите и дори за разтварянето на някои морски същества – тези с твърди черупки. Но сега има нов проблем, който се добавя към непрекъснато растящия списък: киселата вода вече достига дъното на моретата и разтваря скалите там.

Здравото морско дъно е формирано предимно от калцит, който се получава от разложените останки от планктон и други морски създания. Но повишените нива на СО2 бързо увеличават киселинността и “изяждат” калцита. В най-тежко засегнатите райони, като например части от Северния Атлантик, подобният на тебешир бял материал добива кално-кафяв цвят.

Новото проучване разследва степента на разтваряне на морското дъно и доколко това се дължи на човешкото влияние. По принцип най-дълбоките части на морето и без друго са доста кисели-  благодарение на по-високото налягане, по-ниската температура и съхранявания CO2. Но по-близо до повърхността условията са по-малко враждебни. Там частиците на калциевия карбонат се натрупват на морското дъно на по-плитки дълбочини. Точката, където двете се срещат, се нарича дълбочина на компенсиране на калцитите (CCD).

Тази дълбочина е един от основните показатели за на разтварянето на морското дъно, тъй като всичко под тази точка ще се разтвори. Изследването проучва последните бази данни за химията на дъното на водата и други условия в западния Северен Атлантически океан. Установено е, че CCD там се е увеличил с около 300 м от началото на индустриалната ера досега.

В лабораторията екипът пресъздал морското дъно на различни дълбочини, за да разбере по-добре кои фактори влияят върху разпадането на калцита. Чрез моделиране и сравняване на скоростта на разтваряне на морското дъно от преиндустриалното и модерното време, екипът успял да изчисли доколко тя е индуцирана от човека. В Северния Атлантически океан това е между 40 и 100%.

“От десетилетия наблюдаваме нарастващите нива на антропогенния въглероден диоксид, тъй като той се улавя от атмосферата в бездната на океана”, казва Робърт Кий, съавтор на изследването. “Макар че е очаквано, все пак е забележително, че сега можем да документираме пряко влиянието на този процес върху карбонатните седименти”.

Изследването беше публикувано в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*