Еколози: предлаганите промени в закона за на въздуха не решават основните проблеми

Гражданите трябва да имат право да обжалват общинските мерки за чистота на въздуха, а местната власт — да налага ограничения на употребата на автомобили и твърди горива за битово отопление. Мерките трябва да водят до постигане на нормите, въвеждането на глоби за кметовете няма да реши проблемите. Това обявиха от Екологично сдружение „За Земята“. Настояването им е изпратено в становище относно Закона за чистота на атмосферния въздух, което сдружението внесе в Народното събрание.

Еко-организацията от година апелира за правилно транспониране на Европейското законодателство за чист въздух и по-конкретно — на член 23 на Директива 2008/50/ЕО. Неправилното му въвеждане в националното ни законодателство е причината Европейската комисия да започне поредното наказателно производство срещу страната ни този ноември.

„Несъответствието в нашето законодателство доведе до преписване на едни и същи мерки в програмите години наред, без да се постига резултат. Директивата ясно казва, че програмите трябва да включват мерки, които да постигнат нормите в най-кратък срок. МОСВ в момента отказва да коригира проблема, но писмото на ЕК е ясен сигнал, че това не може да продължава,“ коментира Ивайло Хлебаров от „За Земята“.

Възможността гражданите да защитават правото си на чист въздух в съда, обжалвайки общинските програми, е гарантирано в екологичното законодателство на ЕС и чрез решенията на Съда на Европейския съюз. Те са задължителни за българските съдилища. Въпреки това националните съдилища отхвърлят жалбите на граждани и организации срещу програмите и заложените в тях мерки за подобряване на въздуха. През октомври Административният съд в Пловдив реши, че мерките за по-чист въздух в града са работа само на общинската администрация, следователно жители и неправителствени организации нямат право да ги обжалват. Адвокат Регина Стоилова от „За Земята“ коментира, че за разлика от правото на собственост, правото на чиста околната среда не може да бъде защитено съгласно утвърдената практика на съдилищата.

За да се противопостави на порочната практика, „За Земята“ сезира и Комитета за спазване на Орхуската конвенция, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие. Комитетът прие жалбата на 9 ноември и даде срок от 5 месеца на България да отговори.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*