Въглищните електроцентрали създават екстремни валежи

Въглищните електроцентрали създават условия за екстремни валежи в определени региони. Много често този вид съоръжения намаляват дъждовете в своята околност, но създават области на чести и изобилни валежи на далечни разстояния – такива от порядъка на 1000 и повече километра. По този начин въглищните електроцентрали изменят климата и хидрологията на Земята.

Изводът е от 15-годишно проучване, дело на изследователи от Южна Австралия и Германия. Те са наблюдавали източниците, пътуването и ефектите от ултрафините прахови частици в долната тропосфера. Така са установили, че частиците, бълвани от комин на едно място, могат да породят екстремни валежи в зона, намираща се на 1400 километра от електроцентралата.

Филтрационните системи на съвременните електроцентрали, работещи с въглища, са най-големият източник на ултрафини частици (UFP), отделяни в атмосферата, казват учените. Става дума за филтрационни системи, разработени за борба със сярната киселина, която поражда т. нар. киселинен дъжд. Ултрафините частици, които филтриращите вид системи бълват, са много повече от тези, които генерира градският автомобилен трафик.

За да проследят въздействието на UFP, учените използвали свръхлеки триколки и малки самолети, следящи въздушните потоци в Монголия, Германия, Мексико, Китай и Австралия. Летящите лаборатории били оборудвани с високочувствителни инструменти и сензори за измерване на прахови частици, следи от газове, температура, влажност, вятър и енергийни баланси. Облаците с частици били следвани чрез мини-самолетите на разстояние над 1000 км. Учените са категорични, че дори и след толкова много изминат път „все още може да идентифицира от коя електроцентрала са произлезли частиците“.

В близост до електроцентралите, от които излизат, тези ултрафини частици пораждат изменение на времето, което най-често се изразява в липса на валежи в близост до електроцентралите.

Същите тези частици обаче водят до увеличена интензивност на дъждовете в отдалечени „джобове“. Те могат да се намират на над 1000 километра разстояние. Получава се така, защото малките частици могат да пропътуват стотици километри и да нараснат чрез процеси на коагулация и химически процеси. Така, след известно движение и при определени атмосферни условия, частиците се явяват ядра на кондензация в облаците в определени региони. Това води до падането на „много по-голям брой малки капки от облака“, отколкото биха капнали в резултат на естествените процеси, обясняват проф. Йорг Хакер от базирания в Аделаида „Център за въздушни изследвания“ под шапката на Университета „Флиндерс“ в Южна Австралия, и професор Волфганг Юнкерман от Технологичния институт в Карлсруе (KIT) в Германия.

„Тези капчици от облака са твърде малки, за да паднат от облака веднага. Но по-надалеч можете да получите много интензивни валежи“, казва проф. Хакер. „Ако нещо променя разпределението на валежите, това се явява драматичен ефект. Това е промяна на хидрологията на Земята“.

Учените подчертават, че тук не става дума за намаляване на валежите. Дъдовете са все същите количествено. Различно е обаче разпределението им.

Впечатляващо е и разстоянието, на което се простира това влияние. Като част от проучването учените следили UFP, излъчвани от въглищната електроцентрала на Порт Аугиста в Южна Австралия преди затварянето й през 2016 г. Те установили, че частиците от централата са достигнали до Чинчила в Куинсленд, на 1400 километра югозападно.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*