Ядрената авария на „Три Майл Айлънд“ преди 40 години

Ядрената авария в електроцентралата „Три Майл Айлънд“ през 1979 година се счита за една от най-тежките в историята на ядрената енергетика и най-тежката в историята на САЩ. Тя не отнема човешки живот, но остава в историята като един от пет или шест тежки инцидента в световната атомна енергетика

Причинени от механични проблеми, лошо проектиране и човешки грешки, аварията довежда до частичното разтопяване на реактор. Инцидентът е достига пета степен по Международната скала за ядрените аварии, която има общо седем степени (седма степен са авариите в Чернобил (1989) и Фукушима (2011).

Ето едно обобщение на случилото се на 28 март 1979 г. в един от двата реактора на АЕЦ „Три Майл Айлънд“ в източната част на Пенсилвания.

Ранна сутрешна тревога

В 4 часа сутринта е обявен сигнал за авария в резултат на относително малка неизправност в охладителната система на водния реактор, свързана с филтър. Властите бързо подчертават, че няма изтичане на радиоактивност.

Въпросният реактор, TMI-2, автоматично се изключва. Инженерите обаче не знаят, че един предпазен клапан остава отворен – клапан, който позволява на охладителя да изтича.

Резервна система за поддържане на налягането веднага започва да изпомпва вода в реактора. Техниците обаче се опасявават, че ще се натрупа прекалено голям налягане. Затова намаляват водния поток.

Частично разтопяване

Тъй като няма достатъчно охладителна течност, активната сърцевина на реактора се загрява много. Изпаряването на водата допълнително влошава ситуацията, защото излага горивната сърцевина на открито и температурите се покачват още повече.

Реакторът остава цял, макар че последващо разследване установява, че около 45% от неговото ядро е разтопено и съсипано.

Радиоактивният материал, наречен кориум, се стича до дъното на активната зона на реактора. Там той се събира, което всъщност предотвратява по-голямо бедствие.

Инженерите най-накрая осъзнават, че трябва да възстановят притока на вода под високо налягане. Те успяват постепенно да изхвърлят натрупаните радиоактивни газове в резервоари за радиоактивни отпадъци. Известно количество радиоактивни вещества биват освободени в атмосферата.

Пет дена страх

Несигурност и страх царуваха пет дена в страмата, преди да бъде обявено, че ситуацията е под контрол. През това време на жителите бива нареждано да останат на закрито, при затворени прозорци. Повече от 100 бременни жени и малки деца, живеещи близо до електроцентралата, са евакуирани на покрита пързалка.

Президентът Джими Картър, който е учил ядрената техника, посещава мястото на аварията, за да успокои обществеността.

Едва на 27 април се възстановява естествената конвективна циркулация на охлаждащата течност в реактора, според данни на Световната ядрена асоциация за инцидента.

Паника, хиляди бягат

Инцидентът предизвиква голяма паника, подхранвана от объркването и лошата комуникация между държавните органи, Комисията за ядрено регулиране и медиите. Повече от 140 000 души решават да избягат от региона. Получава се двудневно масово изселване, което на практика прави безполезни каквито и да е държавни планове за евакуация на населението.

С изключение на четирима служители на централата, спред местните власти, опасна радиоактивност не е допусната. Твърди се, че милионите местни жители са били изложени на същото количество радиоактивност, което биха поели при рутинна рентгенова снимка на гърдите.

Скъпи последици

Операцията по почистване продължава до 1993 г. и струва около 973 млн. долара. 900-мегаватовият реактор, предназначен да осигурява електричество за около 900 000 жилища, е премахнат.

Въпреки че никой не е загинал и не са нанесени незабавни травми заради инцидента, оттогава в Съединените щати не са строени нови атомни електроцентрали.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*