Нова пластмаса може да се рециклира безкрайно

Пластмасите са разпространени повсеместно, а тяхното събиране и рециклиране все още е предизвикателство навсякъде по света. Сега учени от лбораторията Бъркли са проектирали нов материал – вид пластмаса, която може да се „редуцира обратно до своите молекулярни компоненти“, за да бъде преправена отново и отново. Тя може да се рециклира безкрайно.

Според ООН, всяка година се генерират около 300 милиона тона пластмасови отпадъци. Всичкият този боклук се озовава на сметищата и в океаните. Попада в стомасите на животните и дори на места е формирал нов „земен пласт“.

Множество проекти търсят справяне с проблема. Въвеждат се забрани, започват се огромни проекти за почистване на океана, разработват се креативни приложения за събиране на пластмасови отпадъци и превръщането им в полезни ползваеми неща.

И все пак проблемът остава в голяма степен неразрешен.

Екипът на Berkeley Lab е решил да се фокусира върху „живота си след смъртта“ на пластмасата. Новото творение, наречено поли(дикетоенамин) – или PDK – може да се редуцира обратно до съставните си молекулярни части и след това да се „сглоби“ отново. „Повечето пластмаси никога не са проектиран за рециклиране“, казва Питър Кристенсен, водещ автор на изследването. „Но ние открихме нов начин за съставяне на пластмаси, който взема под внимание рециклирането от молекулярна гледна точка.“

Базовите съставни част на пластмасите са молекули, наречени мономери. Те се свързват плътно и формират полимери. Полимерите се смесват с други химически добавки, за да формират пластмасите, които познаваме. Обикновено формираните полимерни връзки са трудни за разкъсване, но мономерите в PDK пластмасата са проектирани да се разкъсват по-лесно, което им позволява да бъдат възстановени по-късно под формата на нещо ново.

„При PDK неизменните връзки на конвенционалните пластмаси се заменят с обратими връзки, което позволява на пластмасата да се рециклира по-ефективно“, казва Брет Хелмс, водещ изследовател на изследването.

Снимка: Мерилин Чънг / Berkeley Lab

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*