Нов сензор измерва замърсяването на въздуха с точност 1 на милиард

Учените са единодушни, че замърсяването на въздуха съкращава живота на много европейци, но измерването на замърсяването е тема на безкрайни спорове. Сега нова сензорна технология, разработена в Технологичния университет Чалмърс в Швеция, определя замърсяването на въздуха и изчислява неговите ефекти много по-лесно и точно.

Този нов оптичен нано-сензор открива концентрациите на азотен диоксид до ниво „частица на милиард“. Основната концепция е оптическо явление, наречено плазмон, което е свързано с плазменото колебание във физиката. Учените използват сензора за откриване на осветени метални наночастици, които поглъщат определени дължини на вълната на светлината – и чрез това се измерва замърсяването.

Според Световната здравна организация, замърсяването на въздуха причинява 550 000 случая на преждевременна смърт в Европа всяка година – и 7 милиона в световен мащаб. „Замърсяването на въздуха е глобален здравен проблем“, казва изследователят на Чалмърс Ирем Таниели, помогнал за разработването на сензорите. „С помощта на тези малки, преносими сензори може да бъде по-лесно и по-евтино да се измерват вредните емисии“.

Университетският изследователски екип работил с основаната в Гьотеборг компания Insplorion, чиито съосновател е Кристоф Лангамер – бивш професор в Чалмърс и преподавател по физика. Това сътрудничество е довело до „извеждането“ на сензорите от лабораторията и монтирането им по улиците на Гьотеборг. „Това е чудесен пример това как университет и частна компания могат да работят заедно. И двете страни допринасят със своя опит за създаването на нов продукт, допринасяйки за по-устойчиво общество”, каза Лангамер. Сензорите вече са инсталирани на покрива на огромен търговски център в Гьотеборг и скоро ще бъдат разположени по проект за изграждане на местен железопътен тунел.

Сензорите могат да бъдат калибрирани за измерване и на други газове. „Азотният диоксид е само едно от многото вещества, които могат да бъдат открити с помощта на оптични наносензори. Има големи възможности за този тип технологии,“ каза Лангамер.

Снимки: Insporion/Йохан Бодел (заглавна), Йонас Тобин за ​Технологичен университет Чалмърс

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*