BIPV – подцененият шанс за енергиен преход в Европа

Сградите са отговорни за половината от потреблението на енергия в Европейския съюз. В стремежа да намалим този дял и да постигнем енергийна ефективост една ценна технология остава силно подценена – сградно-интегрираните соларни системи (BIPV).

Огромният потенциал на BIPV трябва да бъде забелязан, тъй като много от постройките в градовете „посрещат” слънчевите лъчи с големи, плоски покриви и стени, чиято обща площ надминава размера на най-мащабните фотоволтаични паркове.

Въпреки че все още е изправена пред редица трудности, технологията на сградно-интегрираната фотоволтаика може да играе важна роля в декарбонизацията на градовете. Като се има предвид, че 75% от сградите в ЕС са построени преди въвеждането на стандартите за енергийна ефективност, сега строителният сектор е изправен пред едно от най-големите предизвикателства по пътя към въглеродната неутралност, която трябва да бъде постигната до 2050 г.

Според доклад на Европейската платформа за технологии и иновации във фотоволтаиката (ETIP PV) и индустриалната асоциация SolarPower Europe, сградите, облицовани с фотоволтаични панели, могат не само да допринесат значително за намаляване на екологичния отпечатък, но и да създадат голям брой работни места и да подобрят качеството на живот в градовете.

Наред с това соларните покриви и стенните фотоволтаици могат да намалят необходимостта от разгръщане на електропреносни системи. Те могат и да подобрят стабилността на електрозахранването, а наред с всичко това да повишат топлинната и акустичната изолация на самите сгради.

Дизайнът като предизвикателство

Сградно-интегираните PV системи все още са в начален стадий, а архитектите и собствениците на сгради често не са склонни да внедряват такива решения – отчасти заради разходите и повече заради дизайна. Има обаче редица примери за успешно интегриране на фотоволтаиката във фасадите на бизнес-сгради, при което вграждането на панелите не е досадно грозно „допълнение”, а красива и радваща окото интегрална част от облика на постройката.

Това може да се постигне дори с обикновени фотоволтаични панели, с правоъгълна форма и традиционния синкав или черен цвят. Но съвременните производители на фотоволтаични системи предлагат и доста дизайнерски алтернативи.

Макар че Tesla разпространи идеята за соларните керемиди, такива керемиди се произвеждат от много фирми по света още преди голямата щатска компания да заговори за това. Има и гъвкави фотоволтаични системи, които могат да се напаснат на по-сложен дизайн. Разработени са дори цветни фотоволтаични модули,които могат да се интегрират в най-смелите дизайнерски решения.

Пазарна перспектива

Според доклада за BIPV, основните пречки пред тази технология в Европа са ниските темпове на реновиране на сградите и бавната интеграция на възобновяемите енергийни източници в градовете. Силен фактор е и липсата на осведоменост за ползите от BIPV.

Въпреки това най-големият пазар за BIPV е и ще продължи да бъде ЕС, където се намират водещите разработчици на съвременни строителни технологии, се посочва в доклада. Според последните проучвания, кумулативният потенциал на BIPV за 27-те държави-членки на ЕС плюс Швейцария и Норвегия – и с изключение на Великобритания – е 5 GW до 2030 г. при сегашния темп на растеж.

Макар че тази цифра изглежда малка в сравнение с потенциала на покривните фотоволтаици – който, според прогнозите на SolarPower Europe до 2022 г. ще достигне 10 GW, BIPV може да направи много по-лесно постигането на целите на ЕС в областта на климата.

Регулациите с ключова роля

Според доклада на ETIP PV, европейските общински органи могат да насърчат сградно-интегрираните фотоволтаици по няколко начина. Предложенията включват превръщане на общинския сграден фонд в „сгради с добавена енергия”, които генерират повече електричество, отколкото консумират; насърчаване на схеми за финансиране на частните собственици да вграждат BIPV, като например споразумения за изкупуване на електроенергията им, енергийни договори или лизинг за BIPV инсталаците; и др.

Саниране

Една от големите възможности за интегриране на фотоволтаиката е санирането на сградите. Цифрите тук са тежки, защото темпът трябва да се увеличи от сегашните 1% годишно до най-малко 3% на година, ако искаме ЕС да изпълни дългосрочните си цели в областта на климата и енергетиката. Това означава около 200 милиона сгради да бъдат обновени до 2050 година.

От: TechNews.bg

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*