ВЕИ преходът може да задълбочи енергийната бедност

Усилията за намаляване на употребата на изкопаеми горива и замяната на нефта и въглищата с възобновяеми енергийни източници могат да помогнат за намаляване на въглеродните емисии, но е много вероятно това да се окаже за сметка на увеличеното неравенство, сочи ново проучване на Университета в Портланд. Потреблението на възобновяема енергия намалява въглеродните емисии по-ефективно, когато възниква в условията на нарастващо неравенство, установили са Джулиус Макги и Патрик Грейнър от института а база проучване, което обхваща 175 държави в периода 1990 до 2014 г.

Техните открития, публикувани наскоро в списанието Energy Research & Social Science, подкрепят предишни твърдения на изследователи, които смятат, че потреблението на възобновяема енергия може косвено да доведе до енергийна бедност. Енергийната бедност е състоянието, при което дадено домакинство няма или има недостатъчно достъп до енергийни услуги, като отопление, охлаждане, осветление и използване на уреди поради комбинация от фактори: ниски доходи, увеличаване на цени на комунални услуги и неефективни сгради и уреди.

В много страни, където енергията от изкопаеми горива е заместена с възобновяема енергия като начин за намаляване на въглеродните емисии, това идва на цената на увеличеното неравенство, казва Макги. Това е така, защото преминаването към възобновяема енергия се извършва чрез стимули като данъчни субсидии. Това намалява разходите за енергия за собствениците на жилища, които могат да си позволят да инсталират слънчеви панели или енергийно ефективни уреди, но също така повишава цените на енергията от изкопаеми горива, тъй като комуналните компании се стремят да възстановят загубите си. А това означава повишени битови сметки за останалите клиенти, сред които има много семейства с ниски доходи.

„Хората, които едва свързват двата края и не могат да си позволят големи сметки за енергия, ще трябва да избират между храна и енергия“, казва Макги. „Ние не мислим за енергията като за човешко право, когато всъщност тя е.“

От друга страна обаче в някои по-бедни страни възобновяемите източници на електроенергия се използват за облекчаване на енергийната бедност. В селските райони в Югоизточна Азия и Африка на юг от Сахара една слънчева ферма може да осигури на местната аграрна общност достъп до електричество – а местното общество в исторически план никога не е имало достъп до електроенергия, каза Макги. „Това не оказва влияние върху емисиите на въглероден диоксид, защото тези селски общности никога не са използвали изкопаеми горива“, каза той.

Изследването препоръчва на политиците да обмислят прилагането на инструменти и политики, са насочени както към намаляване на неравенството, така и към намаляване на емисиите. Подобни политики следва да стимулират развитието на възобновяеми енергийни ресурси, като същевременно защитават населението, което е най-уязвимо откъм енергийна бедност.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*