11 000 учени предупреждават, че планетата е изправена пред бедствие

По начина, по който сега се развива климатът на Земята, човечеството вероятно ще се сблъска с „несметни страдания“, съобщава в ново проучване, подписано от над 11 000 учени от целия свят. Моралното задължение е подтикнало Алианса на световните учени (АСУ) да го „каже така, както е“, като предупреждава, че човешката дейност ускорява климатичната катастрофа „по-бързо, отколкото очакваха повечето учени“. И още: ситуацията „е по-тежка от очакваната, заплашваща естествените екосистеми и съдбата на човечеството“.

Първата световна конференция за климата, която се проведе през 1979 г. в Женева, призна тревожните тенденции в изменението на климата, издавайки първия сигнал за тревога. Няколко други предупреждения бяха отправени отново по време на срещата на върха в Рио през 1992 г., Протокола от Киото през 1997 г. и Парижкото споразумение през 2015 г. Климатичната криза обаче продължава да се задълбочава. Изследването на учените гласи: „Въпреки 40 години глобални преговори за климата, с малки изключения, ние си продължаваме да вършим всичко постарому и до голяма степен не успяхме да се справим с това затруднение.“

Дейностите „постарому“ и човешката консумация застрашават глобалната биосфера, продължава проучването. „Особено притеснителни са потенциалните „точки, от които няма връщане назад“ за климата, и природните отговори на всички тях (атмосферни, морски и сухоземни), които биха могли да доведат до катастрофално превръщане на Земята в гигантски парник“, далеч отвъд контрола на хората. Тези реакции на климатичната верига биха могли да причинят значителни смущения в екосистемите, обществото и икономиките, като има риск да направят големи площи от Земята напълно необитаеми.“

За смекчаване на климатичната криза проучването препоръчва промяна на икономическата и енергийната политика. По този начин практиките за енергоспестяване могат да бъдат засилени чрез прекратяване употребата на изкопаеми горива и преминаване към по-чисти възобновяеми енергийни източници. По-богатите нации също така следва да подпомагат по-малко заможните страни в прехода към чиста енергия. Това може да помогне за намаляване на краткотрайните замърсители като черен въглерод (сажди), хидрофлуоровъглеводороди (HFC) и метан, като по този начин забави кръговете на природния отговор на промените в климата и сведе до минимум тенденциите на затопляне.

Учените също настояват и за по-ефективна защита и възстановяване на екосистемите на нашата планета както по суша, така и по море. Загубите на местообитания и биоразнообразие трябва да бъдат избягвани с всички сили. Опазването на горите е особено важно – горите бързо поглъщат и складират въглерода, така че увеличаването на мерките за залесяване е благоприятно за околната среда и климата.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*