Замърсяването с прах от спирачките ни трови колкото дизела

Усещали ли сте гърлото си да „боцка“ по време на дните със силно въздушно замърсяване? Това има своето обяснение: металните частици, изпускани от спирачните механизми на автомобилите, „боцкат“.

Едни от най-високите нива на въздушно замърсяване традиционно се отчитат около пътищата, особено около кръстовищата. Мнозина са склонни да мислят, че това е резултат от изгорелите газове – всичко, което излиза от ауспусите на колите. Това е така, но далеч не само тези вещества тровят въздуха по протежение на пътищата. Прахът, който се вдига от настилката при въртенето на гумите, има значителен дял. Самите гуми също се износват и оставят фини частици от себе си.

Но има един източник на замърсяване, за който почти не се говори: спирачните механизми на колите. Прахът от износването на спирачките (ПИС) може да бъде също толкова вреден, колкото дизеловите газове.

“Съставен от железни частици, спирачният прах се генерира от триенето на спирачните дискове с накладките, когато автомобилите спират,“ казва Лиза Сели от Университета в Кеймбридж. “След това този спирачен прах се разпилява и полита във въздуха. И както установиха последните изследвания, проведени от мен и моите колеги, спирачният прах поражда възпаление на белодробните клетки, което е със същата тежест като породеното от дизеловите частици”.

Изследователите са добавили прахови частици от спирачни механизми към макрофагите – клетките, които изчистват белите дробове от “отпадъци“ – и са открили, че това води до увеличена възпалителна активност. Също така попадането им в дробовете пречи на имунните клетки да унищожават вредните бактерии.

Това откритие може да означава, че замърсяването със спирачен прах навярно допринася за големия брой белодробни инфекции и ефекта на „бодливото гърло“, за който споменават много хора, живеещи и работещи в градски райони.

Сели отбелязва, че намаляването на емисиите на отработени газове е важна цел, но „имаме нужда и от методи за намаляване на замърсителите, които не идват от отработените газове – такива като спирачния прах“.

Както може да се очаква, колкото по-голямо е превозното средство, толкова повече замърсяване генерира то. По-големите, по-тежки автомобили консумират повече гориво, отделят повече изгорели газове, причиняват повече износване на инфраструктурата, заемат повече място за паркиране, спират по-бавно и съответно бълват повече спирачен прах.

Едно от възможните решения е по-бавното каране в градска среда, при което по-рядко се налага настъпването на спирачката. Това изисква известна предвидливост относно ситуацията около пътя. Друга желателна мярка е придвижването без автомобил – например с велосипед или чрез обществен транспорт.

Според д-р Иън Мъдуей от същия университет, реално „няма такова нещо като превозно средство с нулеви емисии”.

2 коментара

  1. Поредната глупост. Възпаления се получават от инфекции не от замърсяване. Нищо живо няма в праха от наклдките. Инфекцията е ЗАРАЗА

  2. Здравейтем
    „Както може да се очаква, колкото по-голямо е превозното средство, толкова повече замърсяване генерира то. По-големите, по-тежки автомобили консумират повече гориво, отделят повече изгорели газове, причиняват повече износване на инфраструктурата, заемат повече място за паркиране, спират по-бавно и съответно бълват повече спирачен прах.“

    Това не е точно така – колкото по-голямо е едно превозно средство, толкова по-вероятно е да ползва т.н. „ретардер“ за спиране.
    При големите автомобили е изключително неефективно спирането със спирачни дискове, тъй като води до бързото им износване и честа смяна, което е твърде скъпо начинание. По тази причина са въведени редартедите, които работят като използват фрикцията на маслото и отделената от това топлина като принцип за спиране. При него няма отделяне на стружки.

    По същия начин електромобилите, които разчитат през 90% от времето на спиране единствено на електродвигателя си. Тоест в повечето време не спират със спирачните си дискове.

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*