Нашите ядливи растения всмукват микропластмаси чрез корените си

Микропластмасите – малки парченца пластмаса с дължина по-малка от 5 милиметра – вече могат да се намерят в целия океан, из реки и езера, та даже и в телата на рибите. Така се оказа, че пластмасата, която извхвърляме на открито, вече се „връща“ като бумеранг при нас – в чинията ни. Но сега се оказва, че това се случва не само чрез телата на рибите и солта, която добиваме от морето за тарпезата си: нови изследвания показват, че микропластмасата може да проникне в корените на културите, навлизайки в растението и достигайки дори частите, които ядем.

Две наскоро публикувани проучвания подчертават наличието на микропластмаса в храната ни и призовават за повече изследвания на връзката между пластмасата и човешкото здраве. Един от Университета в Катания, Италия, публикуван в Environmental Research, открива микропласмаса в продукти от супермаркети и местни продавачи на земеделска продукция в Катания. Изследователите са изследвали проби от моркови, марули, броколи, картофи, ябълки и круши. Второто проучване, публикувано в Nature Sustainability, е от изследователи от Института за научни изследвания на крайбрежните зони в Янтай и от университета в Лейден, Холандия. То установява, че пукнатините в корените на марулята и пшеничните култури могат да поемат микропластмаса от заобикалящата почва и вода. След това тези микрочастици пластмаса могат да пътуват от корените до ядливите части на реколтата.

Изследователите отдавна знаят, че микроскопични частици – с големина около 50 нанометра – могат да проникнат в корените на растенията. Сега обаче Уили Пейненбург, професор по токсикология на околната среда от университета в Лайден, казва, че новите изследвания разкриват как в растенията могат да попаднат и частици, които са 40 пъти по-големи.

Интересен акцент в проучванията е изследването на два все по-популярни начина за отглеждане на растения: хидропонно с отпадъчни води и в пясъчна почва, към която са добавени отпадъчни води.

Уили Пейненбург, професор по токсикология на околната среда от университета в Лайден, казва, че по-едрите микрочастици пластмаса от отпадъчните води могат да влязат от корените на растенията отчасти, защото са гъвкави пластмаси. „Те са сферични частици с размер до 2 микрометра и са малко по-гъвкави, така че самите те могат повече или по-малко да бъдат всмукани в малките пори на корените на растението“, казва той. „Друг механизъм е попадането на микропастмасите в микропукнатините по младите, растящи корени. Тогава частиците [навлизат] в тези пукнатини, така че е възможно дори и по-големи частици от тези, които сме изследвали, да бъдат поети от растенията.“

за това колко големи частици могат да бъдат погълнати свидетелства италианското проучване: най-малките парчета пластмаса са открити в моркови – с размер 1,5 микрометра, а най-големите са открити в марулята – с размер 2,5 микрометра. Морковите са се оказали най-замърсени от изследваните зеленчуци, а при плодовете се е оказало, че ябълките са по-замърсени с микропластика, отколкото крушите.

Все още не знаем достатъчно за това как поглъщането на микропластмаси влияе върху здравето на хората, но изследователите и на двете проучвания казват, че това присъствие на пластмаса в нашите култури е тревожно и са необходими още изследвания за последствията за здравето. Дори да няма вредни странични ефекти от поглъщането на свръхмалки парченца пластмаса (въпреки че изследователите отбелязват, че може да има дългосрочни въздействия, тъй като пластмасата може да съдържа вредни химически добавки), яденето на пластмаса не е част от нормалното хранене на човека, казва Пейненбург.

Очаква се двете проучвания да бъдат сред обсъжданите на конгрес през април 2021 г. в Амстердам, която ще разгледа връзката между пластмасата и здравето.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*