Датчаните изследват могат ли да изграждат фотоволтаични системи върху диги

Датските власти са се заели да идентифицират повърхности, върху които да разполагат мащабни фотоволтаични централи поради ограничената наличност на земята. През последните години изследователските институти и частните компании в гъсто населената страна търсят начин да докажат осъществимостта на фотоволтаични проекти върху повърхности, които не увреждат земеделските земи, включително покриви, пътни шумозащитни бариери, морски и офшорни водни повърхности и велосипедни алеи. Страната обаче разполага и с 3500 км диги, които биха могли да се използват за фотоволтаика. Това е целта на местната Фондация за приложни изследвания на водата (STOWA) и Организацията за приложни научни изследвания (TNO). Сега те работят по съвместен изследователски проект, за да определят колко фотоволтаични масиви могат да бъдат инсталирани върху такива повърхности – и какво ще коства това като какво икономически и екологични разходи.

Като първа стъпка разработчиците вече са инсталирали слънчева система от 5 MW върху дига близо до Грьонинген. „Тази дига вече няма водозащитна функция“, каза Маартен Дьоренкемпер, изследовател в TNO. „Резултатът от нашия изследователски проект трябва да даде на органите по водите повече инструменти за оценка на заявленията за разрешително“, каза Дьоренкемпер, отбелязвайки, че подобни проекти вероятно ще инжектират значителни количества енергия в мрежата. Въпреки това може да се има предвид и вариантът за собствена консумация – например за помпени системи за вода.

Може да се наложи PV системите да бъдат конструирани по начини, които подобряват първоначалната функционалност на дигите. Това може да представлява привлекателен икономически сценарий, тъй като дигите трябва редовно да се подсилват, независимо от развитието на фотоволтаиката.

Съществуват обаче опасения относно техническата осъществимост на подобни инсталации. „Има безпокойство относно тревната настилка, защото част от светлината ще бъде отнета от тревата“, каза Мишел Талсма, ръководител на научните изследвания в STOWA. Друго опасение е, че по време на буря „тялото на дигата” може да бъде повредено. Трети източник на безпокойство е наличието на кабели за фотоволтаичните системи.

„Дигите са сложни съоръжения, когато става дума за фотоволтаика, защото може да възникне конфликт с други цели като доброто качество на водата … земеделието, опазването на природата“, добавя Талсма. „Дигата е създадена предимно за водна безопасност и тази функция никога не трябва да бъде застрашена. Затова разполагането на PV върху диги е истинско предизвикателство”.

Сеенарий, който учените трябва да изследват щателно, е случаят с повишаването на водното ниво и заливането на дигите, респективно заливането на фотоволтаичните съоръжения. Ако към модулите се приложат големи водни сили, те не трябва да пренасят силите към дигата, казва Дьоренкемпер. „В случай на изключително високи нива на водата, когато водата се изтласква силно към дигата от вълни или може би дори частично над дигата, панелите се подлагат на сила, индуцирана от водата“, обясни той. „В този екстремен случай монтажната конструкция трябва да се счупи”. Същевременно е желателно проектите да се реализират с конвенционални фотоволтаични панели.

Графика: STOWA

1 коментар

  1. Става въпрос за холандците, а не за датчаните ;))

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*