На ход са водородни проекти на стойност 300 милиарда долара

Повече от 30 държави вече имат национална стратегия и бюджет за развитие на водородни проекти. В процес на разработване са 228 проекта – както за производство, така и за използване на водород за различни приложения. Това разкри наскоро Нов доклад на „Водородния съвет“ – глобално обединение на бизнес-ръководители на големи компании, стремящи се към развитие на водородната икономика.

Европа е водеща в този марш към популяризирането на H2. Към днешна дата в Европа са обявени 126 проекта, в Азия – 46, в Океания – 24, а в Северна Америка – 19. По отношение на проектите за гигаватово производство на H2 са планирани 17 проекта, като най-големите са в Европа, Австралия, Средния изток и Чили.

Като цяло проектите изглеждат доста добре балансирани от гледна точка на производство на водород и крайна употреба. По-малък брой са фокусирани върху разпределението. Този баланс е характерен за общия обем на европейските проекти, докато Корея и Япония например наблягат много повече на използването – както за транспорт, така и за промишлени приложения. Австралия и Близкият изток пък са по-активни от гледна точка на добиването и предлагането и работят, за да се позиционират като износители на водород.

По-голямата част от проектите – около 75 процента – са обявени, но все още не са подплатени с финансиране.

Проекти на стойност 45 милиарда долара са на „зрял“ етап, след като са достигнали до фазата на проучване за осъществимост или етап на инженеринг и проектиране.

Проекти на стойност 38 милиарда долара са на етап „реализиран“. При тях има взето окончателно инвестиционно решение, започнато е строителство или даже вече е факт експлоатацията.

Прогнозите за производството на водород за 2030 г. скочиха през последната година. В предишния доклад се изчисляваше, че до 2030 г. ще се произвеждат 2,3 милиона тона годишно, но наскоро рази цифра бе преразгледана и „скочи“ на 6,7 милиона тона. Казано по друг начин, две трети от световното производство на водород, което се очаква да заработи през 2030 г., е обявено през последната година.

Правителствените инициативи за декарбонизация са огромна движеща сила, тласкаща напред водородната вълна. В тази посока в глобален мащаб са ангажирани около 70 милиарда долара. Въглеродните данъци имат голям принос за това.

Япония и Корея, както може да се очаква, имат водеща роля в областта на превозните средства с водородни горивни клетки. Новият доклад на „Водородния съвет“ предвещава наличието на около 4,5 милиона водородни коли на пътя до 2030 г. По това време ще са нужни 10 500 водородни станции за покриване на търсенето.

Добри са новини и по отношение на производствените разходи: цените за добив на „възобновяем“ зелен водород падат по-бързо от очакваното. Това така отчасти, защото веригите за доставка на електролизатори се увеличават по-бързо от очакваното, като цената на електролизерите намалява с 30-50 процента спрямо очакваното. Други позитивни фактори включват намаляването на разходите за добив на възобновяема енергия, както и намирането на все по-ефективни комбинации от възобновяеми източници с цел поддържане на дългосрочната работа на хидролизаторите.

Така докато се очаква разходите за „сив“ водород да останат стабилни (около 1,59 долара за килограм), за зеления водород се очаква те да спаднат драстично: от сегашната цена около 4-5,50 долара за килограм до средно 1,50 долара за килограм към 2050 г. Доставките на зелен водород се очаква да станат по-евтини от тези на сивия водород още около 2030 г. Нисковъглеродното производство на водород ще започне да действа около 2025 г., като налагането на въглеродни данъци върху производството на сивия водород може да доведе до постигането на ценови паритет през 2030 г.

Транспортът на водород ще се превърне в голям бизнес. Големите ядра на високо търсене вероятно ще разглеждат възможностите за внос. Най-евтиният начин за превоз на горивото на къси и средни разстояния е чрез преоборудвани тръбопроводи, при условие, че има гарантирано търсене. Ако търсенето варира, камионите ще са по-привлекателно решение. За по-дълги разстояния за някои маршрути има подводни тръбопроводи, които биха могли да се използват, но голяма част от транспорта все пак ще трябва да се реализира чрез кораби, което оскъпи горивото.

Наземните тръбопроводи на далечни разстояния също изглеждат като интересна възможност, като в доклада се посочва, че водородните тръбопроводи могат да транспортират 10 пъти повече енергия от електропроводите за далечни разстояния – при „една осма от цената“.

Докладът носи и допълнителни дългосрочни прогнози за водородните превозни средства, включително камиони, кораби и самолети. Очаква се в авиацията водородните проекти да станат рентабилен начин за декарбонизиране на полетите с малък и среден обсег (под 10 000 км) до около 2040 г. За целта ще е нужен по-голям напредък в технологиите за съхранение.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*