Кораби, изливащи алкални субстанции, могат да спечелят време за Големия бариерен риф

Натрупването на въглероден диоксид в атмосферата променя околната среда по много начини отвъд продължаващото повишаване на глобалните температури. Някои от тях са свързани с океана, който става не просто по-топъл, но и по-киселинен. А това заплашва да разгради кораловите рифове. Изследователите предложиха интересен начин за предотвратяване на някои от тези щети чрез проучване, демонстриращо как освобождаването на алкализиращ агент във водата може да защити голяма част от Големия бариерен риф в Австралия.

По-киселите води с по-ниски нива на pH представляват заплаха за кораловите рифове. Те като намаляват концентрациите на карбонатни йони в морската вода, които са част от калциевите карбонати, които рифовете използват за изграждане на скелетите си. Това от своя страна намалява способността на рифа да формира конструкциите си.

Добавянето на изкуствени източници на алкалност към морската вода е един от начините за ребалансиране на нивата на рН. Учени от Австралийската организация за научни и индустриални изследвания при Британската общност изследват възможността да се предприеме подобен подход в мащаб. Предстои той да бъде анализиран и оценен.

„По-голямата част от изследванията за моделиране на изкуствено алкализиране на океана до момента са фокусирани върху потенциала за алкализиране като техника за отстраняване на въглероден диоксид“, пише екипът в своя доклад. „Малко изследвания са проучвали ролята на алкализирането с фокус върху компенсирането на промените, свързани с вкисляването на океана в регионален мащаб“.

За целта изследователите са използвали така наречения от тях хидродинамично-биогеохимичен модел, който е разработен наскоро и е валидиран за района на Големия бариерен риф. Това им е позволило да симулират ефектите от освобождаването на 30 000 тона алкализиращ агент от кораб, движещ се по съществуваща плавателна лента, което – според учените – ще доведе до изкуствено алкализиране на океана, достигащо почти целия риф, простиращ се на повече от 2000 км.

Според авторите, тази стратегия би компенсирала 10-годишното подкисляване на океана в района, като същевременно би изолирало 35 000 тона въглероден диоксид годишно, тъй като повече алкалност в океана подобрява способността му да абсорбира CO2 от въздуха.

Изследването е публикувано в списанието Environmental Research Letters.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*