Вулканична „саламура“ може да е екологичен източник на мед, злато и литий

Възходът на дигиталните технологии и възобновяемата енергия изискват все по-големи количества ценни земни елементи – такива като мед, злато или пък литий. Обичайно те се добиват в мини, които съсипват природата наоколо. Сега учените от Оксфорд изследват нов начин за добив на ценните метали, уловени в горещи „саламури“ под вулканите. Като страничен продукт от този добив може да се използва и наличната геотермална енергия.

Много от използваните в момента метални отлагания представляват останки от древна вулканична дейност, които отдавна са се втвърдили, обясняват учените. Но може би бихме могли да търсим по-нови източници, докато все още е в течна форма? „Активните вулкани по света изхвърлят в атмосферата огромни количества ценни метали“, казва Джон Блунди, кореспондент на автора на изследването. „Част от тази материя не достига до повърхността, но се улавя в течностите в горещи скали на дълбочина около 2 км. Зеленото минно дело е нов начин за извличане както на металоносните течности, така и на геотермалната енергия, по начин, който драстично намалява въздействието върху околната среда в сравнение с конвенционалния добив.“

Според моделите на екипа, въпросната вулканична „саламура“ може да съдържа милиони тонове мед, както и полезни количества от други важни метали като злато, цинк, сребро и литий. Извличането на металите от течен разтвор трябва да е по-евтино от преработката на твърда руда, да генерира по-малко отпадъци и да използва по-малко енергия. Като бонус естествената геотермална енергия в района може да бъде използвана за други дейности, полезни за човека.

Екипът е потвърдил, че тези „саламури“, богати на метали, наистина съществуват под вулканите, чрез сондажни проби, взети в Япония, Италия, Монсерат, Индонезия и Мексико. От изследванията и от други геофизични проучвания изследователите са стигнали до заключението, че подобни находища вероятно ще съществуват под почти всеки действащ и неактивен вулкан по света, представлявайки значителна неизползвана златна мина.

Разбира се, това обещание носи известни предизвикателства. Течностите, за коитио учените говорят, са силно корозивни, могат да достигнат температури до 450°C и биха били склонни да отлагат „люспи“ по стените на сондажа. Това означава, че би било трудно да се извлекат ценните вещества. За да се постигне максимална полза, ще са необходими нови видове покрития и инструменти.

Колкото и да е интригуваща концепцията, трябва да е ясно, че тя все още е в своя зарадишен период. Екипът прогнозира, че може да минат между пет и 15 години, преди да бъде пусната в експлоатация работеща „вулканична мина“.

Изследването бе публикувано в списание Open Science.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*