25 мегаполиса генерират над 50% от вредните емисии

Понастоящем около 56 процента от световното население живее в градове – цифра, която се очаква да се увеличи през следващите десетилетия. Градските райони съответно са отговорни за голямо количество от световните парникови емисии. Ново проучване, предназначено да прецени мащаба на това замърсяване, стигна до заключението, че около половината от вредните емисии идват от 25 големи града. Най-големи замърсители са мегаполисите в Китай и Япония.

„В днешно време повече от 50 процента от световното население живее в градовете,“ казва съавторът д-р Шаокинг Чен от Университета Сун Ятсен. Настоящите методи за инвентаризация, използвани от градовете, се различават по света, което затруднява оценяването и сравняването на напредъка по намаляване на емисиите във времето и пространството. Чен и неговите колеги са се постарали да се справят с този проблем, съчетавайки извадка от 167 места, съставени от предимно централни градове, по-големи градски зони и столични райони на 53 различни държави.

Само 25 мегаполиса са отговорни за цели 52 процента от общите емисии, гласи изводът на учените. Повечето от топ-замърсителите са разположени в Азия – такива като Хандан, Шанхай и Суджоу в Китай и Токио в Япония. Сред големите замърсители са и Москва и Истанбул.

Повечето градове в развитите страни като Австралия, САЩ и тези в Европа имат значително по-високи емисии на глава от населението, отколкото градовете в развиващите се страни – с изключение на Китай, която е класифицирана като развиващ се регион, но включва няколко града с огромни емисии на глава от населението.

Двата основни източника на емисии са транспортът и „стационарната енергия“ – всичко, което включва изгаряне на горива и използване на електричество за захранване на жилищни, промишлени и търговски сгради.

Авторите казват, че изследването подчертава необходимостта от последователни инвентаризации на емисиите на парникови газове по целия свят, което в крайна сметка ще улесни проследяването на ефективността на политиките за намаляване на емисиите на различни места. В крайна сметка са необходими драстични мерки, за да се постигнат целите, очертани в Парижкото споразумение, и да се ограничи средното увеличение на глобалната температура до 1,5°C над прединдустриалните нива. Изследователите казват, че възприетият тук тип рамка може да улесни идентифицирането на области, които се нуждаят от най-голямо подобрение.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*