ДНК от въздуха разкрива данни за биоразнообразието

Животните непрекъснато оставят своето ДНК в средата, която обитават. Тези следи могат да бъдат открити в почвата и водата, а също и във въздуха. Две нови проучвания събраха въздушни проби от зоологически градини и успяха да идентифицират редица животни, живеещи в и около съоръженията – постижение, което в крайна сметка може да се използва като неинвазивен начин за проучване на биоразнообразието в дадена среда.

Колкото и порайно да е едно животно, то оставя след себе си някаква следа от присъствието си. Независимо дали става дума за отделена кожа, люспи или косми, или останки като изпражнения или урина, животинското ДНК се озовава в околната среда. А това може да разкрие много за видовете, които обитават даден район.

В предишни проучвания учените са използвали ДНК от околната среда, събрана от вода, за да проследяват миграцията на рибите, да идентифицират инвазивни видове и патогенни гъби, да осигурят ранно предупреждение за акули, да направят моментна „снимка“ на здравето на коралов риф и дори да определят, че чудовището от Лох Нес най-вероятно е просто голяма змиорка.

Но може ли същият принцип да се прилага за анализ на ДНК от въздуха? Едно по-ранно проучване показа, че във въздуха могат да се открият „летящи“ ДНК следи от насекоми. Но сега два независими екипа проведоха подобни експерименти в зоологически градини, за да се опитат да „открият“ по-големи животни. И двете изследвания показаха изненадващо подробни анализи за животните, които живеят в и около зоологическите градини.

И двете проучвания използват вакуумни устройства за улавяне на проби от въздуха от различни части на съответните зоологически градини. Едното проучване, водено от изследователката Елизабет Клеър, използва вакуумни помпи с чувствителни филтри, за да събере над 70 проби от около зоопарка Хамертън в Обединеното кралство, взети както от местата за спане на животните, така и от обществената зона на открито.

„Когато анализирахме събраните проби, успяхме да идентифицираме ДНК от 25 различни животни, като тигри, лемури и динго. От тях 17 са видове, отглеждани в зоопарка“, казва Клеър. „Успяхме дори да съберем ДНК от животни, които бяха на стотици метри от местата, където взехме пробите, без значителен спад в концентрацията, и дори от затворени сгради. Животните бяха вътре, но тяхната ДНК се оказа и навън“.

Второто проучване, ръководено от Кристин Боман, използва прахосмукачка на водна основа и два вентилатора за събиране на въздушни проби от три места в зоопарка в Копенхаген в Дания. Проучени са места на открито между загражденията, в закритата зона „Джунгла“ и конюшнята „Окапи“.

„Бяхме изумени, когато видяхме резултатите“, казва Боман. „Само в 40 проби открихме 49 вида, обхващащи бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби. В „Джунглата“ дори открихме гупита в езерото, двупръстия ленивец и боа. Когато вземахме проби от въздуха само от едно открито място, ние установихме присъствието на много от животните с достъп до откритите заграждения в тази част на зоологическата градина, например кеа, щраус и носорог“.

Не всички установени видове са животни, живеещи в зоологическата градина. „Надушени“ са и други животни, обитаващи околните райони – например кучета, котки, мишки, плъхове, катерици, таралежи и водни полевки. Открити са и следи от ДНК от рибите, кравите и пилетата, които се отглеждат за храна за животните в зоологическата градина.

Изследователите казват, че техниката може да помогне на учените да наблюдават естествената природна среда в дадени региони с минимална намеса. Това би могло да даде пълна представа за биоразнообразието в дадена зона, колко добре се справят застрашените видове и дали има наличие на инвазивни видове и вредители.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*