Евтина, обикновена глина улавя метан от въздуха

Вид глина се оказва изключително мощен инструмент за премахване на метана от въздуха, установиха учени.

Въглеродният диоксид се цитира често като парников газ, с който трябва да се борим, ако искаме да опазим климата на планетата, но метанът всъщност е много по-мощен парников газ. Екип на MIT демонстрира нов начин за премахване на метана от въздуха чрез зеолит – популярна и евтина глина.

Зеолитните глини са обикновени, порести минерални структури, които често се използват като адсорбенти, включително за котешка тоалетна. Екипът е установил, че чрез третиране на зеолита с мед материалът става много ефективен при изтеглянето на метан от въздуха наоколо.

За да тестват идеята в лабораторията, изследователите поставили частици от обработения с мед зеолит в реакционна тръба и пропуснали през нея въздух, съдържащ различни концентрации на метан. Нивата на метан варират от две части на милион (ppm) до концентрация от два процента, която – според екипа – покрива диапазона на нивата на метан в околния въздух. Реакционната тръба била нагрята до различни температури, за да се подпомогне процеса на улавяне.

В лабораторните експерименти зеолитът е успял да улови и преобразува 100 процента от метана в тръбата рипри нагряване до 310°C. Това е много по-ниска температура, отколкото изискват други методи за улавяне на метан. Работи и при много по-ниски концентрации.

Къде е уловката? Методът превръща метана във въглероден диоксид. Превръщането на един парников газ в друг не е идеално решение, но изследователите казват, че все пак има полза, защото това би довело до спестяване от 16 процента по отношение на радиационното затопляне.

Екипът казва, че най-обещаващото място за прилагане на метода биха били въглищните мини и млечните кравеферми, които често отделят големи количества метан. Технологичните изисквания за тези места биха били сравнително прости и зеолитните филтри биха могли да бъдат интегрирани в съществуващите системи за циркулация на въздуха.

„Остават много въпроси за внедряването на тази технология,“ коментира Роб Джаксън, професор по земни системи, който не е участвал в проучването. „Колко бързо ще се развали катализаторът в полеви условия? Можем ли да доближим необходимите температури до условията на околната среда? Колко мащабируеми ще бъдат подобни технологии при обработка на големи обеми въздух?“

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*