Нов материал може да осигурява водородна енергия ден и нощ

Нов материал може да осигурява водородна енергия по всяко време на денонощието, спасявайки ни от зависимостта от слънчевото греене и капризите на времето. Технологията е все още в ранен етап на развитие, но принципът, заложен в нея, може да намери много варианти за реализация.

„Има несъответствие между слънчевото греене и времето, когато действително се нуждаем от енергия“, каза Карстен Стреб, изследовател от Университета Елм. „Обикновено търсенето на енергия е най-голямо сутрин и вечер. Всеки си включва уредите…. Но очевидно слънчевото греене е най-интезивно в друг момент, по средата на деня“.

Една от възможностите за справяне с това несъответствие е да се използва слънчева енергия за производство на водород, който да може да се използва по-късно. Но съхранението на водорода за по-късна употреба е трудна работа.

На теория може да се премахне връзката между производството на водород чрез светлината от слънцето, като се използват слънчеви панели за зареждане на батерия, която после на свой ред да захранва електролизатор, когато е необходим водород. Да, но това има свои собствени проблеми. „С всяка стъпка за преобразуване на енергия рупаме загуби. Този процес, макар и осъществим, не е ефективен“, казва Стреб.

Той и мултидисциплинарен екип от изследователи са създали нова молекула, която може да се използва, за да позволи на водорода да се произвежда от слънчева енергия „при поискване“ – дори когато е тъмно. Те са разработили фотосенсибилизатор, който абсорбира светлината и съхранява заряд в себе си, а след това може да използва този заряд за производство на водород, когато системата бъде задействана.

„Накратко, вие осветявате разтвора, съдържащ молекулата, и чакате да се зареди,“ казва Стреб. Разтворът променя цвета си – от бистър става тъмно, мастилено син. „Когато искате да задействате освобождаването на водород, просто добавяте киселина,“ казва Стреб. Той и екипът използвали сярна киселина.

След това освободеният водород може да се използва за захранване. Материалът е в състояние да съхранява енергията с часове или дори дни – полуразпадът на материала е около 40 часа.

На теория тази молекула може да се използва почти като течно гориво за производство на водород по всяко време на деня за превозни средства, задвижвани от водород. Молекулата може да се зарежда и разрежда многократно, но има известно ниво на разграждане, което се случва с нея. Сттреб отбелязва, че това е проблем, който се наблюдава и при други подобни изследвания.

Въпрос, който трябва да бъде решен, е и рециклирането на молекулата. Освен това най-важният материал в съединето, рутеният, е доста скъп. Все пак изследването предлага интересен начин за заобикаляне на някои от техническите проблеми, пред които е изправено водородното гориво.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*