Тор превръща европейските ферми в „язовири от микропластмаса“

Утайката, която се създава при процеса на пречистване на отпадъчните води, е богата на хранителни вещества като фосфор и азот. Това я прави отличен източник на тор за селското стопанство. Но не всичко, което утайката съдържа, е добро за околната среда. Ново проучване показва, че материалът действа като средство за навлизане на огромни количества малки пластмасови фрагменти в почвата. Те са толкова много, че авторите предполагат, че европейските ферми биха могли да действат като най-големите в света „язовири от микропластмаса“.

Утайките от отпадъчни води служат като привлекателен и устойчив източник на тор както за мащабни селскостопански ферми, така и за домашни градинари. Но проучванията започват да разкриват, че съдържанието може да не е напълно доброкачествено – нито за околната среда, нито за живите организми.

Проучване, публикувано миналата година, анализира продуктите за домашни торове и установи опасни нива на съдържание токсични вещества от типа „вечни химикали“ (неразградими) във всяка проба. Това изследване установи, че традиционните методи за пречистване на отпадъчни води не разграждат тези устойчиви химикали и тъй като утайката се прилага широко като тор, тя на практика въвежда огромни количества от химикалите в хранителни култури и водните пътища.

Новото проучване е извършено от учени от Университета в Кардиф и Университета в Манчестър и се фокусира върху земеделските земи в Европа и рисковете, породени от употребата на торове, направени от утайки от отпадъчни води. Работата включва анализ на проби от инсталация за отпадъчни води в Нюпорт, Южен Уелс, която третира отпадъчни води от население от около 300 000 души.

Анализът сочи, че пречиствателната станция събира по-големите пластмасови частици с размер между 1 и 5 mm със 100-процентова успеваемост, предотвратявайки попадането им във водните пътища. След това обаче става ясно, че всеки грам от утайката от отпадъчни води, създадена чрез този процес, съдържа до 24 микропластмасови частици, възлизащи на около един процент от общото тегло.

Ако тази пропорция е валидна за торовете, които се използват из цяла Европа, това ще значи, че в почвите на Европа всяка година навлизат някъде между 31 000 и 42 000 тона микропластмаси! Според авторите, това съперничи на концентрацията на микропластмаса в повърхностните води на океана.

„Нашите изследвания поставят въпроса дали микропластмасите всъщност се отстраняват в пречиствателните станции за отпадъчни води или ефективно се преместват в околната среда“, каза водещият автор на изследването Джеймс Лофти от Инженерната школа на Университета в Кардиф. „Очевидната липса на стратегия за управление на микропластмасите в утайките от отпадъчни води означава, че тези замърсители се транспортират обратно в почвата и в крайна сметка ще се върнат във водната среда“.

Изследването е публикувано в списанието Environmental Pollution.

1 коментар

  1. ..нали измислиха бактерии, които изяждат пластмасата за 48 часа, да правят по един „филтър“ с такива бактерии в пречиствателните странции и всичко ще е наред!!

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*